избавяш, несв. и избавя, св. когокакво. 1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт. 2. Освобождавам от робство, потисничество, гнет. Борим се, за да избавим родината си от гнет. — избавям се/избавя се. Избавям себе си. // същ. избавяне, ср.