| зка - Намерени са 76 думи от търсенето |
|---|
| ока - мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама. |
| яка - мн. яки, ж. Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка. ... |
| резка - мн. резки, ж. Рязка. |
| рязка - мн. резки, ж. 1. Дълга правилна следа, направена с остър предмет върху гладка повърхност; черта. Тая рязка отбелязва един ден. 2. ... |
| връзка - мн. връзки, ж.1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.2. Разг. Вратовръзка.3. Няколк... |
| изкажа - изкажеш, мин. св. изказах, мин. прич. изказал, св. — вж. изказвам. |
| изкапя - изкапеш, мин. св. изкапах, мин. прич. изкапал, св. — вж. изкапвам. |
| изкача - изкачиш, мин. св. изкачих, мин. прич. изкачил, св. — вж. изкачвам. |
| разказ - мн. разкази, (два) разказа, м. 1. Разказване (на някаква случка). Чух разказа му. 2. Спец. Късо художествено произведение в проза,... |
| свезка - мн. свезки, ж. Книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък. Излиза на свезки. |
| слезка - мн. слезки, ж. Разг. Далак. |
| смазка - само ед. Вещество или смес, които се използват за смазване. Слагам смазка. |
| връзкар - връзкарят, връзкаря, мн. връзкари, м.Пренебр. Лице, което има връзки и се възползва от тях. |
| възкача - възкачиш, мин. св. възкачих, мин. прич. възкачил, св.— вж. възкачвам. |
| замазка - само ед. 1. Слой, който се нанася и заглажда за заравняване, попълване на дупки, изолация (обикн. в строителството). На пода сложи... |
| изкалям - изкаляш, св. - вж. изкалвам. |
| изкарам - изкараш, св. — вж. изкарвам. |
| изкашля - изкашлиш, мин. св. изкашлях и изкашлих, мин. прич. изкашлял и изкашлил, св. — вж. изкашлям. |
| свръзка - мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на коман... |
| огризка - мн. огризки, ж. Остатък от нещо гризано. На масата имаше огризки от снощната вечеря. |