само ед. 1. Особенотежконаказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия. 2. Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.
Съновник: Заточение
ако сънуваш, че те пращат на заточение, ще успееш да се докажеш като добър специалист независимо от трудностите и препятствията. ако друг е заточеник, ще имаш упорит и пробивен съдружник.