Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

iun - Намерени са 36 думи от търсенето
юни - неизм. Шестият месец от календарната година.
дюна - мн. дюни, ж. Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде.
юнак - мн. юнаци, м. 1.Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря. 2.Млад, силен и едър мъж. 3.Раз...
юнга - мн. юнги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.
юнец - мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол.
плюна - плюнеш, мин. св. плюнах, мин. прич. плюнал, св. — вж. плюя.
юница - мн. юници, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица.
юнона - само ед. 1.В древноримската митология - съпруга на Юпитер, покровителка на брака и раждането, богиня на небето и плодородието. 2.П...
юноша - мн. юноши, м. Момче на възраст между детската и зрялата. // прил. юношески, юношеска, юношеско, мн. юношески. Юношески мечти.
кюнец - мн. кюнци, (два) кюнеца, м. 1. Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка. 2. Широка тръба за канализация.
юнкер - мн. юнкери, м. Остар. Младеж, който следва във военно училище. // прил. юнкерски, юнкерска, юнкерско, мн. юнкерски. Юнкерска унифо...
юнски - юнска, юнско, мн. юнски, прил. Който е свойствен за месец юни. Юнско време. Юнски плодове. 2.Който става през месец юни. Юнско слъ...
адюнкт - (нем. Adjunkt по лат. adiunctus 'присъединен')1. Воен. Асистент във военно учебно заведение, който се готви за преподава...
плюнка - мн. плюнки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка.
плюнча - плюнчиш, мин. св. плюнчих, мин. прич. плюнчил, несв.; какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си.
слюнка - мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храно...
слюнча - слюнчиш, мин. св. слюнчих, мин. прич. слюнчил, несв.; какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците.
юначен - юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
брюнет - мн. брюнети.Мъж с черна коса и тъмни очи.
сюнгер - мн. сюнгери, (два) сюнгера, м. 1. Низше многоклетъчно животно със скелет от рогово вещество. 2. Гъба за бърсане, направена от скел...
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: