| --т-и- - Намерени са 19 думи от търсенето |
|---|
| артрит - мн. артрити.Спец. В медицината - възпаление на ставите, което води до деформирането им. |
| датчик - мн. датчици, (два) датчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или... |
| затрия - затриеш, мин. св. затрих, мин. прич. затрил, св. — вж. затривам. |
| кътник - мн. кътници, (два) кътника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен. |
| пътник - мн. пътници, м. 1. Човек, който пътува. Пътниците да заемат местата си. 2. Прен. Разг. Човек, който умира. Той е пътник (за оня св... |
| октоих - мн. октоихи, (два) октоиха м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа. |
| натрий - натрият, натрия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал. // прил. натриев, натриева, натриево, мн. натриеви... |
| натрия - натриеш, мин. св. натрих, мин. прич. натрил, св. — вж. натривам. |
| ратник - мн. ратници, м. 1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост. 2. Остар. Воин, боец. |
| острие - мн. остриета, ср. 1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож. 2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика. • Нож с две ос... |
| потник - мн. потници, (два) потника, м. 1. Разг. Долна дреха без ръкави с голямо деколте. 2. Плъстена поставка под седло на кон за попиване... |
| потрия - потриеш, мин. св. потрих, мин. прич. потрил, св. — вж. потривам. |
| сутрин - сутринта, мн. сутрини, ж. 1. Първите часове от началото на деня. Ценят се познава от сутринта. И тази сутрин е прохладна и свежа. ... |
| летлив - летлива, летливо, мн. летливи, прил. Който лесно се изпарява или излита. Летлива течност. Летлив газ. // същ. летливост, летливост... |
| четник - мн. четници, м. Участник в чета. // прил. четнически. |
| битник - мн. битници, м.Истор. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на XX век, което изразява протеста ... |
| изтрия - изтриеш, мин. св. изтрих, мин. прич. изтрил, св. — вж. изтривам. |
| ритлив - ритлива, ритливо, мн. ритливи, прил. За животно — който има навика да рита. |
| ритник - мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака. |