| ---ма - Намерени са 38 думи от търсенето |
|---|
| астма - само ед. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.// прил. астматичен. |
| анима - (лат. anima 'душа')Псих. „Женската" страна от психиката. |
| басма - мн. басми.Тънък памучен плат на различни шарки.// прил. басмен. |
| бурма - мн. бурми.Разг. Винт.// същ. умал. бурмичка. |
| взема - вземеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св.— вж. вземам. |
| глума - мн. глуми, ж.Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех. |
| гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
| двама - числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-... |
| догма - мн. догми, ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната... |
| драма - мн. драми. ж. 1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма з... |
| заема - заемеш, мин. св. заех, мин. прич. заел, се. — вж. заемам. |
| кърма - само ед. 1. Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило. 2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно. |
| сърма - само ед. 1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма. 2. Материя... |
| съчма - мн. съчми, ж. Сачма. |
| норма - мн. норми, ж. 1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма. 2. Установена средна стойност за нещо. Дневна ... |
| обема - обемеш, мин. св. обех, мин. прич. обел, св. — вж. обемам. |
| кайма - само ед. Смляно или накълцано месо за кюфтета, колбаси и др. |
| карма - само ед. 1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване. 2. Разг. Съдба, ... |
| клема - мн. клеми, ж. 1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига. 2. Входно или изходно приспособление на електрич... |
| магма - само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора. // прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изр... |