Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----д-- - Намерени са 157 думи от търсенето
наяждам - наяждаш, несв. и наям, св.; какво. От-хапвам част от нещо. Косовете наядоха черешите. — наяждам се/наям се. Ям до пълно насищане, ...
отгадая - отгадаеш, мин. св. отгадах, мин. прич. отгадал, св. — вж. отгадавам.
отпадам - отпадаш, несв. и отпадна, св. 1. Губя физическите си сили. След боледуването беше много отпаднала. 2. От какво. Преставам да съм в...
отседна - отседнеш, мин. св. отседнах, мин. прич. отседнал, св. — вж. отсядам.
отсядам - отсядаш, несв. и отседна, св. 1. Диал. Какво. Слизам от нещо, върху което съм седнал. Отседни коня! 2. Разг. Какво. Освобождавам, ...
правдив - правдива, правдиво, мн. правдиви, прил. Който отговаря на действителността; истинен. // същ. правдивост, правдивостта, ж.
параден - парадна, парадно, мн. парадни, прил. 1. Предназначен за парад. Парадно облекло. 2. Тържествен, главен. Параден вход. 3. Прен. Пока...
пародия - мн. пародии, ж. 1. Спец. Подражателна творба на някое известно литературно произведение със сатирична или хумористична цел. 2. Нес...
пикадор - мн. пикадбри, м. Конник с пика, който участва в борба с бикове.
попадам - попадаш, несв. и попадна, св. 1. Внезапно и случайно се оказвам на някакво място, в някакво положение. Попаднах в реката. Попаднах...
попадия - мн. попадии, ж. Жена на поп.
попадна - попаднеш, мин. св. попаднах, мин. прич. попаднал, св. — вж. попадам.
поседна - поседнеш, мин. св. поседнах, мин. прич. поседнал, св. — вж. посядам.
посядам - посядаш, несв. и поседна, св. Сядам за малко или от време на време.
походка - мн. походки, ж. Начин, маниер на движение при ходене. Гъвкава походка.
резедав - резедава, резедаво, мн. резедави, прил. Бледозелен.
резидба - само ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва.
свеждам - свеждаш, несв. и сведа, св. 1. Какво. Навеждам, накланям глава, поглед, обикн. от някакво чувство (срам, почит и др,). Момичето св...
сгаждам - сгаждаш, несв. и сгодя, св.; кого/ какво. Диал. Сварвам, намирам. Сгодих го преди да тръгне за влака.
скандал - мн. скандали, (два) скандала, м. 1. Шумна и неприлична караница; кавга. Правя постоянно скандали и никаква полза. 2. Предизвикател...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: