Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

рад - Намерени са 201 думи от търсенето
прокрадна - прокраднеш, мин. св. прокраднах, мин. прич. прокраднал, св. — вж. прокрадвам.
радетелка - мн. радетелки, ж. Жена радетел.
радикален - радикална, радикално, мн. радикални, прил. Краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата; коренен, дълбок. Радикални мер...
радикулит - само ед. Спец. Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния мозък.
радиоклуб - мн. радиоклубове, (два) радиоклуба, м. Клуб на радиолюбители.
страдалка - мн. страдалки, ж. Жена страдалец.
смрадлика - мн. смрадлики, ж. Нисък храст с широки листа, които съдържат дъбилни вещества и се използват в медицината, в кожарството и др. Пре...
страдален - страдална, страдално, мн. страдални, прил. Който е страдал. Страдален народ. // нареч. страдално.
страдалец - мн. страдалци, м. Човек, който страда или е страдал. Велик страдалец. // прил. страдалчески, страдалческа, страдалческо, мн. страд...
страдание - мн. страдания, ср. Дълбока физическа или душевна болка; мъка, терзание, мъчение. Страданията на болния бяха изписани на лицето му.
балюстрада - (фр. balustrade от ит. balaustrato)Арх. Декоративна и предпазна ограда на стълбище, балкон, тераса, мост и др. от отвесни стълбчет...
възнаградя - възнаградиш, мин. св. възнаградих, мин. прич. възнаградил, св.— вж. възнаграждавам.
градинарка - мн. градинарки, ж.Жена градинар.
градобитен - градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил.1. Който е бит от град.2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон.
градоносен - градоносна, градоносно, мн. градоносни, прил.За облак — който носи град. Градоносни облаци.
деградация - мн. деградации, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността.
деградирам - деградираш, несв. и св. Търпя деградация; постепенно западам.
злорадство - само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.
радиовъзел - мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, коят...
радиовълна - мн. радиовълни, ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: