| нин - Намерени са 164 думи от търсенето |
|---|
| окрайнина - мн. окрайнини, ж. 1. Погранична област. 2. Крайна част на населено място. Живея в окрайнините на града. |
| планински - планинска, планинско, мн. планински, прил. 1. Който се отнася до планина. Планински връх. Планинско население. Планински курорт. 2... |
| пуританин - мн. пуритани, м. Пуритан. |
| самарянин - мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода. |
| червенина - само ед. 1. Качество на червен. Червенината на кръвта. 2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина. |
| драгоманин - мн. драгомани, м. Драгоман. |
| повърхнина - мн. повърхнини, ж. 1. Само ед. Повърхност (в 1 знач.). 2. Площ на географски обект. |
| калпазанин - мн. калпазани, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа. |
| мюсюлманин - мн. мюсюлмани, м. Мохамеданин. |
| павликянин - мн. павликяни, м. Истор. Обикн. мн. Българин, потомък на богомилите, който изповядва католицизма. |
| партизанин - мн. партизани, м. 1. Пренебр. Лице, което става член на определена партия по користни подбуди, а не по убеждения. 2. Участник в съ... |
| пехливанин - мн. пехливани, м. 1. Остар. Човек, който умее да се бори добре; борец. 2. Разг. Силен човек. // прил. пехливански, пехливанска, пе... |
| покрайнина - мн. покрайнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България. |
| столичанин - мн. столичани, м. Човек, който живее постоянно в столицата. |
| шарлатанин - мн. шарлатани, м. Разг. Шарлатан. |
| роднинство - само ед. Роднински връзки. |
| християнин - мн. християни, м. Човек, който изповядва християнството. |
| съгражданин - мн. съграждани, м. Жител на същия град. |
| мохамеданин - мн. мохамедани, м. Последовател на мохамеданството. // прил. мохамедански, мохамеданска, мохамеданско, мн. мохамедански. |
| престолнина - мн. престолнини, ж. Остар. Столичен град. |