вер - Намерени са 178 думи от търсенето |
вар - варта, само ед.Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което след като се разтвори с вода, се употребява в строит... |
век - векът, века, мн. векове, (два) века.1. Време от сто години; столетие.2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя... |
вещ - вещо, мн. вещи, прил.Опитен, изкусен, компетентен.• Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в ... |
вея - вееш, мин. св. вях и веях, мин. прич. вял и веял, несв.1. За вятър — духам. Вятърът вее.2. Какво. Правя да се движи, да се развява... |
зер - част. Разг. 1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер. 2. Нима. Зер трябва да дойда чак там? |
пер - перът, пера, мн. перове, м. 1. Истор. Благо-родническа титла във Франция и Англия през средновековието. 2. Член на камарата на лор... |
цер - церът, цера, мн. церове, (два) цера, м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина. // прил. церов, церова, церово, мн. церови. Це... |
чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер. |
вир - вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.2. Диал. Локва, гьол.// същ. умал. вирче. |
авер - мн. авери. Разг. Другар, приятел. |
верую - само ед.1. Църковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия.2. Пренебр. Остар. Система от убеждения, въз... |
уверя - увериш, мин. св. уверих, мин. прич. уверил, св. — вж. уверявам. |
верен - вярна, вярно, мн. верни, прил.1. Предан, привързан, лоялен. Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.2. Който съответ... |
верев - само ед.• На верев. Разг. Косо, по диагонал. |
верфт - (нем. Werft от нидерл. werf)Мор. Място край море или река за строеж и ремонт на кораби. |
двери - само мн. Остар. Врата, порта. • Царски двери. Средни врати в олтар на църква. |
девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |
ревер - мн. ревери, (два) ревера, м. Подгънат навън на гърдите край на горна дреха — сако, палто, рокля и др. Широк ревер. |
сверя - свериш, мин. св. сверих, мин. прич. сверил, св. — вж. сверявам. |
север - само ед. 1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса. Корабът се движеше право на севе... |