Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Х
хвощ - хвощът, хвоща, мн. хвощове, (два) хвоща, м. Тревисто растение с дълги и тесни прешленести листа. // прил. хвощов, хвощова, хвощово...
хвръквам - хвръкваш, несв. и хвръкна, св. 1. Започвам да летя; излитам, политам. Птичето хвръкна. 2. Прен. Насочвам се устремено към нещо; по...
хвръкна - хвръкнеш, мин. св. хвръкнах, мин. прич. хвръкнал, св. — вж. хвръквам.
хвъргам - хвъргаш, несв. Разг. Хвърлям. // същ. хвъргане, ср
хвъргач - мн. хвъргачи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач.
хвъргачка - мн. хвъргачки, ж. Жена хвъргач.
хвъркам - хвъркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам.
хвъркат - хвърката, хвъркато, мн. хвъркати, прил. Остар. 1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни. 2. Прен. Който се движи много бърз...
хвърковат - хвърковата, хвърковато, мн. хвърковати, прил. Хвъркат.
хвърлей - хвърлеят, хвърлея, мн. хвърлеи, (два) хвърлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на ...
хвърля - хвърлиш, мин. св. хвърлих, мин. прич. хвърлил, св. — вж. хвърлям.
хвърлям - хвърляш, несв. и хвърля, св. 1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвъ...
хвърчешката - нареч. Хвърчешком.
хвърчешком - нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо.
хвърчилка - мн. хвърчилки, ж. Израстък върху семе за разпространяване чрез вятъра.
хвърчило - мн. хвърчила, ср. Детска играчка - летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята.
хе - част. Разг. За посочване; ей, ето там. Хе къде е селото, зад оная горичка!
хегемон - мн. хегемони, м. Основна управляваща, ръководеща сила; този, който установява хегемония.
хегемония - само ед. Върховенство, първенство, надмощие. Политическа хегемония. // прил. хегемонен, хегемонна, хегемонно, мн. хегемонии.
хей - част. Разг. Ей, Хей там го остави! Хей, какво правиш там? Хей, я се върни!
хекатомба - мн. хекатомби, ж. 1. Истор. В древността — голямо жертвоприношение. 2. Прен. Остар. Масова смърт в името на нещо, като жертва.
хектар - мн. хектари, (два) хектара, м. Мярка за площ, равна на сто ара.
хеле - нареч. Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те.
хелий - хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони. // прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви.
хеликоптер - мн. хеликоптери, (два) хеликоптера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му...
хем - част. Разг. 1. За усилване на предупреждение, молба. 2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изнена...
хемодиализа - само ед. Спец. В медицината — извънбъбречно пречистване на кръвта (с помощта на специален апарат) при бъбречна недостатъчност.
хемодиализатор - мн. хемодиализатори, (два) хемодиализатора, м. Апарат за хемодиализа.
хемороиди - само мн. Спец. Подути болезнени възли върху вените на правото черво и ануса; маясъл.
хендек - мн. хендеци, (два) хендека, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров.
хепатит - само ед. Спец. Вид болест — заболяване на черния дроб; жълтеница.
хепиенд - само ед. Щастлив край, изход.
хептен - нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав.
хепънинг - мн. хепънинги, (два) хепънинга, м. 1. Драматическо представление, което се състои от не свързани помежду си епизоди, често с участ...
хералдика - само ед. Спец. 1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове. 2. Наука, която изучава гербовата симв...
хербаризирам - хербаризираш, несв. какво. Изсушавам по специален начин растения. Хербаризирам цветя. // същ. хербаризиране, ср.
хербарий - хербарият, хербария, мн. хербарии, (два) хербария, м. Сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване.
хербицид - мн. хербициди, (два) хербицида, м. Препарат против плевели.
хергеле - мн. хергелета, ср. Остар. Стадо коне.
херинга - мн. херинги, ж. Северна морска риба.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: