Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
рубинов - рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен.
рубия - мн. рубии, ж. Остар. Малка златна турска пара; рубе.
рубрика - мн. рубрики, ж. Постоянна колона във вестник, раздел в списание, време в радио- и телевизионните програми, посветени на определени...
ругателен - ругателна, ругателно, мн. ругателни, прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен.
ругателски - ругателска, ругателско, мн. ругателски, прил. Ругателен.
ругателство - мн. ругателства, ср. Ругаене, ругатня.
ругатня - мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида.
ругая - ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял д...
руда - мн. руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.//прил. руден, рудна, рудно, мн. р...
рудар - рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал. // същ. рударство, ср.
рудиментален - рудиментарна, рудиментарно, мн. рудиментарни, прил. Зачатъчен, първичен, елементарен, основен. Рудиментарна наука. Рудиментарни ор...
рудник - мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др.; мина.
рудничар - рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор. // прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн....
руен - руйна, руйно, мн. руйни, прил. За течност — буен, пенлив, изобилен. Руйна река. Руен поток. Руйно вино. Руйни сълзи.
руж - ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите.
руина - мн. руйни, ж. Обикн. мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини.
руквам - рукваш, несв. и рукна, св. 1. За вода, течност — внезапно започвам да тека в големи количества; бликвам, шурвам. Виното рукна от б...
рукна - рукнеш, мин. св. рукнах, мин. прич. рукнал, св. - вж. руквам.
рулада - мн. рулади, ж. Пасаж във вокално изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.
рулетка - мн. рулетки, ж. 1. Само ед. Вид комар-джийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка. 2. Пр...
руло - мн. рула, ср. 1. Нещо навито в цилиндрична форма; свитък. 2. Прическа, при която косата е навита в кръг около главата. 3. Ястие ил...
румба - само ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него.
румен - румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена ...
руменея - руменееш, мин. св. руменях, мин. прич. руменял, несв. 1. Ставам румен; поруменявам. 2. Руменея се. — руменея се. Червенея се.
руменина - само ед. Румен цвят по лицето на човек.
рунд - рундът, рунда, мн. рундове, (два) рунда, м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд.
рунест - рунеста, рунесто, мн. рунести, прил. Рунтав.
руни - само мн. Спец. Древни писмени знаци.
руно - мн. руна, ср. 1. Неразчепканата остригана вълна на една овца. 2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка.
рунтав - рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче.
рупор - мн. рупори, (два) рупора, м. Акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част.
рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с...
русалка - мн. русалки, ж. 1. В митологията — същество с тяло на жена и опашка на риба, което живее във водата; сирена. Малката русалка. 2. В...
русло - мн. русла, ср. 1. Корито на река. 2. Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло.
русофил - мн. русофили, м. Привърженик и поклонник на всичко руско. Борба между русофили и русофоби. // прил. русофилски, русофилска, русофи...
русофоб - мн. русофоби, м. Противник на всичко руско. // прил. русофобски, русофобска, русофобско, мн. русофобски. // същ. русофобство, ср.
рутина - само ед. 1. Опитност, обиграност. Добих рутина. 2. Шаблон, консерватизъм, догматичност. // прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. ру...
рутинер - мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор.
рутиниран - рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач.); обигран, вещ.
рухвам - рухваш, несв. и рухна, св. 1. Падам, събарям се бързо, отведнъж. Сградата рухна. 2. За организъм — отпадам силно, напуска ме цялат...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: