Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
ромейка - мн. ромейки, ж. Истор. Византийка.
роми - само мн. Цигани.
ромол - само ед. Ромон, ромолене.
ромоля - ромолиш, мин. св. ромолих, мин. прич. ромолил, несв. Ромоня. // същ. ромолене, ср.
ромон - само ед. Тих приятен шум от разливаща се, плискаща се вода, от движение на листа от вятъра, от говор и др. под.
ромоня - ромониш, мин. св. ромоних, мин. прич. ромонил, несв. Издавам ромон. Поточето ромони.
ромски - ромска, ромско, мн. ромски, прил. Който се отнася до роми, цигани; цигански.
роначка - мн. роначки, ж. Машина за ронене (на царевица и др.).
рондо - само ед. 1. Музикално произведение с повтаряща се тема. 2. Лирически жанр с повторение на един стих или на думи на определено мя...
ронлив - ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш. // същ. ронливост, ронливостта, ж.
роня - рониш, мин. св. роних, мин. прич. ронил, несв.; какво. 1. Отделям зърна от клас, чепка, кочан и др. Роня царевица. Роня грозде. 2....
ропот - само ед. Сподавен, приглушен шум от гласове като израз на недоволство.
роптание - само ед. Роптаене, ропот.
роптая - роптаеш, мин. св. роптах, мин. прич. роптал, несв. Изказвам (тихо) недоволство, възмущение; недоволствам, негодувам, протестирам, ...
роса - само ед. 1. Дребни капчици вода по растенията в летните утрини, получени при охлаждане на изпаренията. Росата не е паднала. 2. Пре...
росен - росна, росно, мн. росни, прил. 1. Който е покрит с роса. Росна трева. 2. Който се състои от роса. Росен дъжд. 3. Прен. Разг. Ирон....
роси - мин. св. роси, мин. прич. росило, несв.; безл. Пада ситен дъждец, роса; ръми.
ростбиф - само ед. Вид говежда пържола, отвътре полусурова.
рота - мн. роти, ж. Войскова единица, съставна част на батальон. Втора рота. // прил. ротен, ротна, ротно, мн. ротни.
ротативен - ротативна, ротативно, мн. ротативни, прил. Който се върти. • Ротативна машина. Печатарска машина с въртящи се цилиндри; ротативка.
ротативка - мн. ротатйвки, ж. Ротативна машина.
ротация - само ед. Въртене. // прил. ротационен, ротационна, ротационно, мн. ротационни.
ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан.
ротонда - мн. ротонди, ж. Кръгла сграда с купол.
рохав - рохава, рохаво, мн. рохави, прил. Рохкав.
рохкав - рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст.
рохък - рохка, рохко, мн. рохки, прил. 1. Рохкав. 2. За яйце — непълно сварено, с леко течен жълтък.
роша - рошиш, мин. св. роших , мин. прич. рошил, несв.; кого/какво. Разбърквам косми (на коса, брада, мустаци и др.). Роша главата -. Рош...
рошав - рошава, рошаво, мн. рошави, прил. 1. Който е разрошен; чорлав, несресан, разбъркан. Рошави мустаци. 2. Който е с разрошена коса, к...
рошла - мн. рошли, ж. Пренебр. Рошава жена.
рошльо - мн. рошльовци, м. Пренебр. Рошав човек.
роя - роиш, мин. св. роих, мин. прич. роил, несв. За кошер — роя се. — роя се. 1. За кошер — давам, отделям рой. 2. Прен. Множа се, разм...
рояк - мн. рояци, (два) рояка, м. 1. Множество хвъркащи насекоми. 2. Ято птици. 3. Множество от еднородни предмети; рой.
роял - мн. рояли, (два) рояла, м. Голямо трикра-ко пиано с хоризонтално разположено тяло, предназначено предимно за концертни изпълнения.
роялист - мн. роялисти, м. 1. Истор. Привърженик на кралската власт във Франция. 2. Монархист. // прил. роялистки, роялистка, роялистко, мн....
рубашка - мн. рубашки, ж. Дълга мъжка риза, която се носи над панталона, със специфична неподгъната яка.
рубе - мн. рубета, ср. Остар. Малка златна турска пара.
рубеола - само ед. Заразна болест - вид шарка.
рубин - мн. рубини, (два) рубина, м. Скъпоценен камък с червен цвят.
рубинен - рубинена, рубинено, мн. рубинено, прил. 1. Който е направен с рубини. Рубинено колие. 2. Който е с цвят на рубин. Рубинена капка к...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: