| Буква Р |
|---|
| ровина - мн. ровини, ж. Диал. Дълъг улей от планински порой. |
| ровя - ровиш, мин. св. рових, мин. прич. ровил, несв. 1. Копая, дълбая, правя дупки, неравности по земята; рия. Кучето рови да направи ду... |
| рог - рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м. 1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза. 2. Издължено ... |
| рогат - рогата, рогато, мн. рогати, прил. 1. Който има рога (в 1 и 2 знач.). 2. Същ. рогатият. Разг. Дявол, сатана. Мълчи да не те чуе рог... |
| рогач - мн. рогачи, (два) рогача, м. 1. Елен. 2. Едър бръмбар с роговидни челюсти. 3. Вид боб с тънки обли чушки. |
| роговица - само ед. Прозрачната обвивка на окото. |
| рогоз - само ед. Висока трева из мочурливи места с меко стъбло, от което се плетат рогозки; папур. |
| рогозар - рогозарят, рогозаря, мн. рогозари, м. Човек, който изработва и/или продава рогозки. // прил. рогозарски, рогозарска, рогозарско, м... |
| рогозарка - мн. рогозарки, ж. Жена рогозар. |
| рогозка - мн. рогозки, ж. Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка. |
| рогоносец - мн. рогоносци, м. Мъж, на когото съпругата му изневерява. |
| род - родът, рода, мн. родове и родове, (два) рода, м. 1. Истор. В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обеди... |
| рода - само ед. Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода. |
| роден - родна, родно, мн. родни, прил. 1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра. 2... |
| родео - само ед. Състезание в умение за задържане върху гърба на див бик само с една ръка, хваната за връв, която минава около туловището ... |
| родея се - родееш се, мин. св. родях се, мин. прич. родял се, несв. 1. Намирам се в някаква неясна роднинска връзка. Родея се с него. 2. Прен... |
| родилен - родилна, родилно, мн. родилни, прил. Който се отнася до раждане. Родилен дом. Родилни мъки. |
| родилка - мн. родилки, ж. Жена, която ражда или която наскоро е родила. Помещение за родилки. |
| родина - обикн. ед. 1. Страната, в която някой се е родил, по отношение на самия него; отечество, татковина. 2. Прен. Страната или мястото,... |
| родитба - само ед. Плодородие, реколта, добив, урожай. |
| родител - родителят, родителя, мн. родители, м. 1. Остар. Баща. 2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители. // п... |
| родителка - мн. родителки, ж. Остар. Майка. |
| роднина - мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини. // прил. р... |
| роднинство - само ед. Роднински връзки. |
| родовит - родовита, родовито, мн. родовити, прил. 1. Който ражда много, който дава много плод; плодовит, плодороден. 2. Който има голям род.... |
| рододендрон - мн. рододендрони, (два) рододендрона, м. Декоративен вечнозелен храст с едри цветове. |
| родолюбец - мн. родолюбци, м. Човек, който обича родината си; патриот. |
| родолюбив - родолюбива, родолюбиво, мн. родолюбиви, прил. Който изпитва или проявява родолюбив; патриотичен. |
| родолюбие - само ед. Любов към родината и родното; патриотизъм. |
| родолюбка - мн. родолюбки, ж. Жена родолюбец. |
| родом - нареч. По родно място. Родом българин. Родом от Търново. |
| родоначалник - мн. родоначалници, м. 1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът. 2. Прен. Основоположник, създател, ... |
| родоотстъпник - мн. родоотстъпници, м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател. // прил. родоотстъпнически, родоотстъп-ническа, р... |
| родословие - само ед. История на известните поколения на един род и взаимните им родови връзки; генеалогия. Родословието на Славей-ковци е добр... |
| родствен - родствена, родствено, мн. родствени, прил. 1. Роднински. 2. Който е в родство (във 2 знач.) с друг. Родствени езици. |
| родственик - мн. родственици, м. Роднина. |
| родство - само ед. 1. Роднинство. 2. Близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание и др. Езиково родство. |
| родя - родиш, мин. св. родих, мин. прич. родил, св. — вж. раждам. |
| родя се - родиш се, мин. св. родих се, мин. прич. родил се, св. — вж. раждам се. |
| рожба - мн. рожби, ж. 1. Дете по отношение на родителите си. Свидна рожба. Мъжка рожба. 2. Малкото на живо същество. 3. Разг. Добив, ро... |