Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
риск - рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. Пресметнат риск.
рискован - рискована, рисковано, мн. рисковани, прил. Който е свързан с риск; опасен, критичен, несигурен, съмнителен.
рискувам - рискуваш, несв. 1. Когокакво. Излагам на риск. 2. Излагам се на риск, осмелявам се. Рискувах и успях.
рисувален - рисувална, рисувално, мн. рисувални, прил. Който е предназначен за рисуване и за рисувачи. Рисувално блокче. Рисувално училище.
рисувам - рисуваш, несв. 1. Изобразявам с помощта на четка, моливи, бои и др. Обичам да рисувам. 2. Какво/кого. Изобразявам в художествено п...
рисувателен - рисувателна, рисувателно, мн. рисувателни, прил. Рисувален.
рисувач - мн. рисувачи, м. 1. Разг. Човек, който рисува; художник. 2. Слаб художник.
рисувачка - мн. рисувачки, ж. Жена рисувач.
рисунка - мн. рисунки, ж. Образ, който се получава след рисуване на картон, лист и др. Детски рисунки.
рисунък - само ед. Начин на очертаване на фигурите, образите върху картина. Добър рисунък.
ритам - риташ, несв. 1. Какво/кого. Удрям с крак. Ритам топка. Ритнаха човека. 2. Махам с крака във въздуха. Детето рита. 3. За животно — ...
ританица - само ед. Безразборно многократно ритане.
ритвам - ритваш, несв. и ритна, св. Ритам еднократно или поединично. // същ. ритване, ср.
ритла - мн. ритли, ж. Обикн. мн. Странични прегради на волска кола. Хвани се за ритлите!
ритлив - ритлива, ритливо, мн. ритливи, прил. За животно — който има навика да рита.
ритмика - само ед. 1. Ритмичен строеж на художествено произведение или на музикална творба. 2. Ритмичност (при движение).
ритмичен - ритмична, ритмично, мн. ритмични, прил. В който има ритъм; отмерен, хармоничен. Ритмична структура. //същ. ритмичност, ритмичностт...
ритмически - ритмическа, ритмическо, мн. ритмически, прил. Ритмичен.
ритна - ритнеш, мин. св. ритнах, мин. прич. ритнал, св. — вж. ритвам.
ритник - мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака.
риторика - само ед. Реторика.
риторичен - риторична, риторично, мн. риторични, прил. Реторичен.
риторически - риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически.
ритуал - мн. ритуали, (два) ритуала, м. Определена последователност при извършване на обредни действия, както и самите действия; церемония,...
ритуален - ритуална, ритуално, мн. ритуални, прил. Обреден. // същ. ритуалност, ритуалността, ж.
ритъм - мн. ритми, (два) ритъма, м. 1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и сл...
риф - рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова. // прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови.
рицар - рицарят, рицаря, мн. рицари, м. 1. Истор. Средновековен аристократ воин. 2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели. 3...
рицарство - само ед. 1. Истор. Рицарско съсловие. 2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка.
рицин - само ед. Тревисто маслодайно растение. // прил. рицинов, рицинова, рициново, мн. рицинови. Рициново масло.
рия - риеш, мин. св. рих, мин. прич. рил, несв.; какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла).
роб - робът, роба, мн. роби, м. 1. Истор. В робовладелското общество - безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за ...
роба - мн. роби, ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави.
робиня - мн. робини, ж. Жена роб.
робия - само ед. Робство.
робовладелец - мн. робовладелци, м. Богат човек, собственик на роби в ранното класово общество. // прил. робовладелски, робовладелска, робовладел...
робот - мн. роботи, (два) робота, м. Автоматизирана машина за извършване на сложни дейности вместо човек.
робство - само ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго.
робувам - робуваш, несв. Роб съм, намирам се в робско положение. // същ. робуване, ср.
ров - ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: