Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
решетка - мн. решетки, ж. Приспособление от кръстосани метални, дървени или др. пръчки, което обикновено се поставя на прозорец. Декоративна...
решето - мн. решета, ср. Съд с дъно на дупки, с помощта на който се пресява, прецежда. • Направим на решето. Надупчвам, прострелвам нагъсто...
решетъчен - решетъчна, решетъчно, мн. решетъчни прил. Решетест.
решимост - решимостта, само ед., ж. Смелост, решителност.
решителен - решителна, решително, мн. решителни, прил. 1. Който е твърд в следването на решенията си, не се колебае; смел, храбър, дързък, мъ...
рея се - рееш се, мин. св. рях се и реях се, мин. прич. рял се и реял се, несв. 1. Ходя безцелно; скитам, блуждая, лутам се, бродя. 2. За п...
риба - мн. риби, ж. 1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле. Речна риба. Вкусна риба. 2. Зодиакално съзвездие (...
рибар - рибарят, рибаря, мн. рибари, м. Човек, който лови риба и/или я продава. // прил. рибарски, рибарска, рибарско, мн. рибарски. Рибар...
рибарка - мн. рибарки, ж. 1. Жена рибар. 2. Съпруга на рибар.
рибарник - мн. рибарници, (два) рибарника, м. Място за изкуствено развъждане на риби.
рибен - рибена, рибено, мн. рибени, прил. 1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле. 2. Който се добива от риба или се прави...
рибешки - рибешка, рибешко, мн. рибешки, прил. Който е като на риба. Рибешка миризма.
риби - рибя, рибе, мн. риби, прил. Разг. Рибен.
рибица - мн. рибици, ж. Ивица крехко месо покрай гръбнака; филе. Осолихме рибиците.
рибник - мн. рибници, (два) рибника, м. 1. Печена в тава риба с ориз, зеле, лук и др. 2. Покрита с тесто и опечена риба. 3. Рибарник.
риванол - само ед. Дезинфекцираща течност за промивка на рани, за компреси и др.
риган - само ед. Ароматна (планинска) билка с бледолилави цветчета, която се използва за чай и за подправка.
рид - ридът, рида, мн. ридове, (два) рида, м. Леко издадена земна повърхност; хълм.
ридание - мн. ридания, ср. Силен шумен плач, придружен ехлипания, въздишки и оплакване. Дълбоко ридание я разтърси.
ридая - ридаеш, мин. св. ридах, мин. прич. ридал, несв. Плача с въздишки, шумно.
риж - рижа, рижо, мн. рижи, прил. 1. Който е с цвят на ръжда; оранжево-червеникав. Рижа коса. 2. Който е с коса с такъв цвят.
рижав - рижава, рижаво, мн. рижави, прил. Риж.
риза - мн. ризи, ж. 1. Остар. Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото. Кенарена риза. 2. Мъжка дреха с ръкави, коя...
ризница - мн. ризници, ж. Истор. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.
ризон - само ед. Вид ориз с едри зърна.
ризото - само ед. Италианско ястие от ориз и месен бульон с подправки.
рикошет - само ед. Отскачане на куршум или снаряд от повърхността, о която се е ударил след изстрела.
рикоширам - рикошираш, несв. и св. 1. За снаряд, куршум — отскачам от повърхността, о която съм се ударил след изстрела. 2. Прен. За нещо нега...
рило - мн. рила, ср. Зурла на свиня.
рима - мн. рими, ж. Спец. Краестишно съзвучие.
римейк - само ед. Спец. Повторно филмиране на стар филм.
римувам - римуваш, несв.; какво, с какво. Правя, търся, нагаждам рими.
рина - ринеш, мин. св. ринах, мин. прич. ринал, несв.; какво. Греба с лопата и хвърлям. Рина сняг. • С лопата да ги ринеш. Много са.
ринг - рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Издигната и заградена с въжета квадратна площадка за бокс.
ринит - само ед. Хрема.
рипам - рипаш, несв. Разг. Скачам (с подрусвания). Рипам на хорото.
рипвам - рипваш, несв. и рипна, св. Разг. Рипам изведнъж; скоквам. Рипнах от радост.
рипна - рипнеш, мин. св. рипнах, мин. прич. рипнал, св. — вж. рипвам.
рипс - рипсът, рипса, мн. рипсове, (два) рипса, м. 1. Вид памучен или копринен плат с изпъкнали нишки по дължината му. 2. Вид плетка с по...
рис - рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: