Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
рационализаторка - мн. рационализаторки, ж. Жена рационализатор.
рационализация - мн. рационализации, ж. Усъвършенстване на машина, производствен процес, дейност и др., за да станат по-рационални, по-целесъобразн...
рационализирам - рационализираш, несв. и св.; какво. Правя рационализация; усъвършенствам, подобрявам. Рационализирахме процеса.
рационализъм - само ед. Философско направление, което се противопоставя на емпиризма, като признава разума за единствен и достатъчен критерий за ...
рационалист - мн. рационалисти, м. Привърженик на рационализма.
рационалистичен - рационалистична, рационалистично, мн. рационалистични, прил. 1. Който се отнася до рационализъм. 2. Основан на разума; разумен, ра...
рационалистически - рационалистическа, рационалистическо, мн. рационалистически, прил. Рационалистичен.
рационалистка - мн. рационалистки, ж. Жена рационалист.
рача - рачиш, мин. св. рачих, мин. прич. рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен.
рачел - само ед. Сгъстен чрез преваряване гроздов (или друг плодов) сок с късчета тикви, дюли и др. в него; петмез.
рачешката - нареч. Като рак; назад. Вървя рачешката.
рачешки - нареч. Рачешката.
рая - само ед. Истор. Немохамеданското население, което е покорено от турците и включено в границите на Турската империя.
ре - само ед. Вторият тон от нотната стълбица и знакът за него.
ре- - представка. В състава на думи със значение повторение или връщане обратно, назад, напр. реваксинация, реекспорт, реинфекция, рекон...
реабилитация - само ед. 1. Възстановяване на авторитета и достойнството на някого. 2. Спец. Заличаване на присъда, свързано с възстановяване на г...
реабилитирам - реабилитираш, несв. и св.; кого. Правя реабилитация. Реабилитираха го след смъртта му, но каква полза.
реагирам - реагираш, несв. и св. 1. Спец. Влизам в химическа реакция. 2. Правя съответстваща на някакъв външен дразнител реакция. Окото не ре...
реактив - само ед. Спец. 1. Вещество, което служи за откриване или определяне на други вещества. 2. Вещество, което служи за получаване на д...
реактивен - реактивна, реактивно, мн. реактивни, прил. 1. Който се отнася до реактив. 2. При който се създава реакция между силата на тягата...
реактор - мн. реактори, (два) реактора, м. 1. Спец. В химията — съд за провеждане на реакции със специални приспособления за загряване, охла...
реакционер - мн. реакционери, м. Човек, който води реакционна политика или който е неин привърженик. // прил. реакционерски, реакционерска, реа...
реакционерка - мн. реакционерки, ж. Жена реакционер.
реакция - мн. реакции, ж. 1. Действие, което е отговор на външно дразнение, предизвикано е отвън; реагиране. Човек с бързи реакции. 2. Обикн...
реален - реална, реално, мн. реални, прил. 1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обект...
реализация - мн. реализации, ж. Осъществяване, изпълнение; реализиране.
реализирам - реализираш, несв. и св.; какво. Осъществявам, извършвам, изпълнявам, провеждам, прилагам. Реализирам мечтите си. Реализирам пътува...
реализъм - само ед. 1. Разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителността връзки, факти и др. 2. В изкуството — метод за пресъз...
реалист - мн. реалисти, м. 1. Човек, който гледа реално на нещата, който се съобразява с действителността. 2. Последовател на реализма (въ...
реалистичен - реалистична, реалистично, мн. реалистични, прил. 1. Реален, обективен. Реалистичен поглед върху проблемите. 2. Който се отнася до ...
реалистически - реалистическа, реалистическо, мн. реалистически, прил. Реалистичен.
реалистка - мн. реалистки, ж. Жена реалист.
реалност - реалността, мн. реалности, ж. 1. Действителност. Съвременна реалност. 2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Р...
реанимация - само ед. Възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществяв...
реанимирам - реанимираш, несв. и св. 1. Какво/ кого. Подлагам на реанимация; възстановявам, възраждам, оживявам. 2. Подлагам се на реанимация; ...
ребрест - ребреста, ребресто, мн. ребрести, прил. Който има големи, ярко очертани ребра.
ребро - мн. ребра, ср. 1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека...
ребром - нареч. 1. С хълбока и рамото напред; странично. Влизам ребром. 2. Прен. Направо, открито, без заобикалки. Поставям въпроса ребром.
ребус - мн. ребуси, (два) ребуса, м. 1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус. ...
рев - ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: