| Буква Р |
|---|
| разтроявам - разтрояваш, несв. и. разтроя, св.; какво. Разделям на три части. |
| разтръбя - разтръбиш, мин. св. разтръбих, мин. прич. разтръбил, св. — вж. разтръбявам. |
| разтръбявам - разтръбяваш, несв. и разтръбя, се.; какво. 1. Чрез тръбене предизвиквам вниманието на хората, за да им съобщя нещо; разгласявам, р... |
| разтръскам - разтръскаш, св. — вж. разтръсквам. |
| разтръсквам - разтръскваш, несв. и разтръскам, се.; какво. Започвам да тръскам силно. Разтръсквам чантата си, за да падне монетата. |
| разтуптя се - разтуптиш се, мин. св. разтуптях се, мин. прич. разтуптял се, св. — вж. разтуптявам се. |
| разтуптявам се - разтуптяваш се, несв. и разтуптя се, св. Започвам (все по-) ускорено да туптя. Сърцето и се разтуптя от радост. |
| разтурвам - разтурваш, несв. Разтурям. |
| разтуря - разтуриш, мин. св. разтурих, мин. прич. разтурил, св. — вж. разтурям. |
| разтурям - разтуряш, несв. и разтуря, св.; какво. Разг. 1. Развалям (в 1, 2, 5, 6 знач.). Разтурям къща. Разтурям годеж. Разтурям приятелство... |
| разтуха - само ед. Утеха, утешение, отдушник. |
| разтуша - разтушиш, мин. св. разтуших, мин. прич. разтушил, св. — вж. разтушавам. |
| разтушавам - разтушаваш, несв. и разтуша, св.; кого. Помагам на някого да преодолее скръбта си; утешавам, разсейвам, успокоявам. — разтушавам с... |
| разтушвам - разтушваш, несв. Разтушавам. |
| разтъжа - разтъжиш, мин. св. разтъжих, мин. прич. разтъжил, св. — вж. разтъжавам. |
| разтъжавам - разтъжаваш, несв. и разтъжа, св.; кого. Предизвиквам тъга, подтиквам към тъга; натъжавам. — разтъжавам се/разтъжа се. Започвам все... |
| разтълкувам - разтълкуваш, св.; какво. Правя подробно тълкуване, разяснявам в детайли. Разтълкувах притчата. |
| разтъпквам - разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.; какво/кого. Извеждам навън да се движи малко, за да не се схване. Разтъпквам коня. - разтъпквам... |
| разтъпча - разтъпчеш, мин. св. разтъпках, мин. прич. разтъпкал, св. — вж. разтъпквам. |
| разтърва - разтървеш, мин. св. разтървах, мин. прич. разтървал, св. — вж. разтървавам. |
| разтървавам - разтърваваш, несв. и разтърва, св.; кого/какво. Разделям, отделям един от друг биещи се. Разтървахме ги, а те пак искат да се бият... |
| разтъркам - разтъркаш, св. — вж. разтърквам. |
| разтърквам - разтъркваш, несв. и разтъркам, св.; какво. Разтривам. Разтърквам очи. Разтърквам лук. |
| разтърсвам - разтърсваш, несв. и разтърся, се. 1. Какво/кого. Правя нещо да се тресе; разклащам, разтрисам. Разтърсвам дървото. 2. Прен. Кого. ... |
| разтърся - разтърсиш, мин. св. разтърсих, мин. прич. разтърсил, св. — вж. разтърсвам. |
| разтърча се - разтърчиш се, мин. св. разтърчах се, мин. прич. разтърчал се, св. — вж. разтърчавам се. |
| разтърчавам се - разтърчаваш се, несв. и разтърча се, св. 1. Започвам бързо да търча. 2. Търча, ходя по разни места, за да постигна някаква цел, за... |
| разтягам - разтягаш, несв. и разтегна, св.; какво. 1. Правя да стане по-дълъг или по-широк; разтеглям. Разтягам ластик. 2. Разпускам, освоб... |
| разубедя - разубедиш, мин. св. разубедих, мин. прич. разубедил, св. — вж. разубеждавам. |
| разубеждавам - разубеждаваш, несв. и разубедя, св.; кого. Карам да се размисли, да се откаже от някаква работа, от някакво убеждение или намерени... |
| разузнавам - разузнаваш, несв. и разузная, се. Разучавам, търся и откривам поверителни сведения за намеренията на враг, на съперник, на конкуре... |
| разузнаване - мн. разузнавания, ср. Специална служба, която разузнава. Нашето разузнаване съобщи за подготвяна атака. |
| разузнавач - мн. разузнавачи, м. Лице, което професионално се занимава с разузнаване. // прил. разузнавачески, разузнаваческа, разузнаваческо, ... |
| разузнавачка - мн. разузнавачки, ж. Жена разузнавач. |
| разузная - разузнаеш, мин. св. разузнах, мин. прич. разузнал, св. — вж. разузнавам. |
| разум - само ед. 1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. Разумът го напусна. 2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. Ба... |
| разумен - разумна, разумно, мн. разумни, прил. 1. Който има разум. Човекът е разумно същество. 2. Който появява разум в действията си; благо... |
| разуча - разучиш, мин. св. разучих, мин. прич. разучил, св. — вж. разучавам и разучвам. |
| разучавам - разучаваш, несв. и разуча, св.; какво. 1. Уча основно, в детайли. Разучавам картата на света. 2. Уча, за да възпроизведа, за да из... |
| разучвам - разучваш, несв. и разуча, св.; кого/какво. Разг. Отучвам от нещо научено, от придобит навик. — разучвам се/разуча се. Отучвам се о... |