Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
равнодушие - само ед. Качество и състояние на равнодушен; безразличие. Изпълнен с равнодушие.
равнозначен - равнозначна, равнозначно, мн. равнозначни, прил. Който има еднакво значение с друг. Равнозначни думи. // същ. равнозначност, равно...
равнозначещ - равнозначеща, равнозначещо, мн. равнозначещи, прил. Равнозначен, равностоен.
равномерен - равномерна, равномерно, мн. равномерни, прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростт...
равноправен - равноправна, равноправно, мн. равноправни, прил. Който притежава еднакви, равни права с друг.
равноправие - само ед. Състояние на равноправен; равенство. Равноправие на жената и мъжа.
равнораменен - равнораменна, равнораменно, мн. равнораменни, прил. За лост, везни — с еднакво дълги страни.
равносилен - равносилна, равносилно, мн. равносилни, прил. Изцяло сходен с друг; равнозначен, тъждествен.
равносметка - мн. равносметки, ж. 1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс. 2. Прен. Отчитане на всички положителни и...
равностоен - равностойна, равностойно, мн. равностойни, прил. Който е с еднаква, равна стойност на нещо друго; равноценен. Равностоен противник...
равностранен - равностранна, равностранно, мн. равностранни, прил. Който е с еднакви, равни страни. Равностранен триъгълник. // същ. равностранно...
равноцветен - равноценна, равноценно, мн. равноценни, прил. Който е с еднаква, равна цена с нещо друго; равностоен. // същ. равноценност, равноц...
равня - равниш, мин. св. равних, мин. прич. равнил, св. — вж. равнявам.
равнявам - равняваш, несв. и равня, св.; какво. 1. Правя нещо да стане равно; изравнявам. Равнявам крачките си. 2. Правя равнение на гроб. — ...
рагу - мн. рагута, ср. 1. Ястие от задушено месо със зеленчуци. 2. Животински кости, от които почти е отстранено месото.
радар - мн. радари, (два) радара, м. Електронен уред за откриване на местоположението на различни невидими обекти във водата, във въздуха ...
радвам - радваш, несв.; кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си. — радвам се. 1. Изпитвам радост; радостен съм, в...
радетел - радетелят, радетеля, мн. радетели, м. Човек, който радее за нещо.
радетелка - мн. радетелки, ж. Жена радетел.
радея - радееш, мин. св. радях, мин. прич. радял, несв. Боря се, грижа се за нещо; милея.
ради - предлог. Остар. Заради. Ради бога.
радиален - радиална, радиално, мн. радиални, прил. Който има лъчи, които излизат от един център и се насочват в различни посоки.
радиатор - мн. радиатори, (два) радиатора, м. 1. Приспособление за отопление, което се състои от свързани метални кухини, през които преминав...
радиационен - радиационна, радиационно, мн. радиационни, прил. Който е свързан с радиация. Радиационни поражения.
радиация - само ед. 1. Излъчване на нещо от центъра във всички посоки. 2. Спец. Радиоактивно излъчване. Степен на радиация.
радий - радият, радия, само ед., м. Химически елемент, метал със силна радиоактивност. // прил. радиев, радиева, радиево, мн. радиеви.
радика - само ед. Растение глухарче.
радикал - мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия.
радикален - радикална, радикално, мн. радикални, прил. Краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата; коренен, дълбок. Радикални мер...
радикализъм - само ед. 1. Спец. Политическо течение, което е за коренни промени в обществото. 2. Защитаване и прилагане на радикални мерки при р...
радикулит - само ед. Спец. Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния мозък.
радио - мн. радиа, ср. 1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на еле...
радио- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр.: радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосиг...
радиоактивен - радиоактивна, радиоактивно, мн. радиоактивни, прил. Който проявява радиоактивност. Радиоактивен елемент.
радиоактивност - радиоактивността, само ед., ж. Свойство на атомите на някои химически елементи да се разпадат, като отделят голямо количество енер...
радиоапарат - мн. радиоапарати, (два) радиоапарата, м. Апарат за приемане на радиовълни; радиоприемник.
радиовъзел - мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, коят...
радиовълна - мн. радиовълни, ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние.
радиограма - мн. радиограми, ж. Телеграма, предадена по радиото.
радиозасечник - мн. радиозасечници, (два) радиозасечника, м. Уред за засичане на (неизвестен) радиопредавател; радиопеленгатор.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: