Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
разпръсна - разпръснеш, мин. св. разпръснах, мин. прич. разпръснал, св. — вж. разпръсвам.
разпрягам - разпрягаш, несв. и разпрегна, св.; какво. Освобождавам впрегнато животно.
разпуквам - разпукваш, несв. и разпукна, св.; какво. Правя да се пукне; пропуквам. — разпуквам се/разпукна се. 1. Пукам се на различни места. ...
разпукна - разпукнеш, мин. св. разпукнах, мин. прич. разпукнал, св. — вж. разпуквам.
разпус - само ед. Край на служба в църквата, когато хората излизат.
разпускам - разпускаш, несв. и разпусна, св. 1. Кого/какво. Освобождавам (временно) от някакви задължения, давам отпуск. Разпуснаха учениците....
разпусна - разпуснеш, мин. св. разпуснах, мин. прич. разпуснал, св. — вж. разпускам.
разпуснат - разпусната, разпуснато, мн. разпуснати, прил. 1. Хлабав, отпуснат, разхлабен, нестегнат. Разпуснати коси. 2. Прен. Разхайтен, разю...
разпущам - разпущаш, несв. Разпускам.
разпъвам - разпъваш, несв. и разпъна, св. 1. Какво. Обтягам, изпъвам, дърпам в различни посоки; разстилам, разтеглям. Разпъвам тесто. 2. Кого...
разпъдя - разпъдиш, мин. св. разпъдих, мин. прич. разпъдил, св. — вж. разпъждам.
разпъждам - разпъждаш, несв. и разпъдя, св.; кого/какво. Пъдя в различни посоки, на различни страни от себе си. Разпъдих кучетата.
разпъна - разпънеш, мин. св. разпънах, мин. прич. разпънал, св. — вж. разпъвам.
разпъпвам се - разпъпваш се, несв. и разпъпя се, св. За растение — разцъфтявам.
разпъпя се - разпъпиш се, мин. св. разпъпих се, мин. прич. разпъпил се, св. — вж. разпъпвам се.
разпътен - разпътна, разпътно, мн. разпътни, прил. Остар. Безпътен, развратен. // същ. разпътство, ср.
разпятие - мн. разпятия, ср. 1. Разпъване. 2. Кръст, върху който е (изобразен) разпънатият Исус Христос.
разработвам - разработваш, несв. и разработя, св.; какво. 1. Започвам да работя върху нещо, да го обработвам. Разработвам нефтени залежи. 2. Зад...
разработка - мн. разработки, ж. Разработване.
разработя - разработиш, мин. св. разработих, мин. прич. разработил, св. — вж. разработвам.
разравям - разравяш, несв. и разровя, св. 1. Какво. Ровя и изхвърлям в различни посоки, на различни страни. Разравям земята с ръце. 2. Разг. ...
разразя се - разразиш се, мин. св. разразих се, мин. прич. разразил се, св. — вж. разразявам се.
разразявам се - разразяваш се, несв. и разразя се, св. Появявам се внезапно и се проявявам с голяма сила (обикн. за природни явления). Разрази се ...
разраня - разраниш, мин. св. разраних, мин. прич. разранил, св. — вж. разранявам.
разранявам - разраняваш, несв. и разраня, св.; какво. 1. Правя да се появи рана, отварям рана. 2. Развреждам съществуваща рана.
разрасна се - разраснеш се, мин. св. разраснах се, мин. прич. разраснал се, св. — вж. разраствам се.
разраста се - разрастеш се, мин. св. разрастох се, мин. прич. разрасъл се, св. Разрасна се.
разраствам се - разрастваш се, несв. и разрасна се, св. Ставам по-голям, увеличавам се чрез растене (в различни посоки). Градът се разраства.
разред - мн. разреди, (два) разреда, м. 1. Дял, клас, подразделение, група. 2. Категория, степен. Притежавам първи разред.
разредя - разредиш, мин. св. разредих, мин. прич. разредил, св. — вж. разреждам.
разрежа - разрежеш, мин. св. разрязах, мин. прич. разрязал, св. — вж. разрязвам.
разреждам - разреждаш, несв. и разредя, св. 1. Какво. Правя да стане по-рядко, намалявам концентрацията. Разредено вино. Разреждам газове. 2. ...
разрез - мн. разрези, (два) разреза, м. 1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце. 2. Продълговат и тесен о...
разресвам - разресваш, несв. и разреша, св.; какво. С ресане в различни посоки подреждам космите на коса, грива, брада.
разреша - разрешиш, мин. св. разреших, мин. прич. разрешил, св. — вж. разрешавам.
разрешавам - разрешаваш, несв. и разреша, св. 1. Какво, на кого. Давам свобода; позволявам, допускам. Разрешавам да отидеш на кино. 2. Какво. Н...
разрешвам - разрешваш, несв. Разресвам.
разрешение - мн. разрешения, ср. 1. Позволение. Искам разрешение. 2. Изход, решение. Намерих разрешение на проблема.
разрешително - мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва.
разрив - обикн. ед. 1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул). 2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на вс...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: