| Буква О |
|---|
| обоняние - само ед. Едно от сетивата — способност за възприемане и различаване на миризми. Остро обоняние. |
| обонятелен - обонятелна, обонятелно, мн. обонятелни, прил. Който е свързан с обонянието. |
| обор - мн. обори, (два) обора, м. 1. Сграда, в която се отглежда едър добитък. Вкара кравите в обора. 2. Прен. Замърсено, запуснато, непо... |
| оборвам - оборваш, несв. и оборя, св. 1. Кого. Вземам надмощие, надвивам. Дрямката го обори. 2. Прен. Какво. Доказвам неверността на твърден... |
| оборот - мн. обороти, (два) оборота, м. 1, Пълен кръг на завъртане. Върти се със скорост три оборота в секунда. 2. Движение на парични сред... |
| оборотен - оборотна, оборотно, мн. оборотни, прил. Който се отнася до оборот (във 2 и 3 знач.). Оборотни средства. Оборотно жилище. |
| оборски - оборска, оборско, мн. оборски, прил. Който се отнася до обор. • Оборски тор. Тор, събиран от животински изпражнения. |
| оборудвам - оборудваш, несв.; какво. Снабдявам, обзавеждам с всичко необходимо. Оборудваха стоматологичния кабинет с нова апаратура. |
| оборудване - само ед. 1. Снабдяване, обзавеждане. 2. Това, с което се оборудва — машини, апарати, съоръжения и др. |
| оборя - обориш, мин. св. оборих, мин. прич. оборил, св. — вж. оборвам. |
| обосея - обосееш, мин. св. обосях, мин. прич. обосял, св. — вж. обосявам. |
| обоснова - обосновеш, мин. св. обосновах, мин. прич. обосновал, св. — вж. обосновавам. |
| обосновавам - обосноваваш, несв. и обоснова, св.; какво. Подкрепям с факти, с доказателства; аргументирам, мотивирам. Обосновавам исканията си. ... |
| обоснован - обоснована, обосновано, мн. обосновани, прил. Който е подкрепен с факти и доказателства. Обосновано предложение. // същ. обоснован... |
| обособен - обособена, обособено, мн. обособени, прил. 1. Който е отделен, изтъкнат. 2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и сло-вор... |
| обособя - обособиш, мин. св. обособих, мин. прич. обособил, св. — вж. обособявам. |
| обособявам - обособяващ, несв. и обособя, св.; какво. 1. Отделям, изтъквам, поставям в особено положение. 2. Спец. В граматиката — интонационно... |
| обосявам - обосяваш, несв. и обосея, св. 1. Оставам бос, без обувки (или чорапи). 2. Прен. Обеднявам, осиромашавам. |
| обработвам - обработваш, несв. и обработя, св. 1. Какво. Оформям, подготвям. Обработвам земята с машини. 2. Какво. Усъвършенствам, изчиствам. О... |
| обработка - мн. обработки, ж. Обработване. Обработка на народни песни. |
| обработя - обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обработил, св. — вж. обработвам. |
| образ - мн. образи, (два) образа, м. 1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен... |
| образен - образна, образно, мн. образни, прил. Който съдържа образи или използва образи (в 4, 5 и 6 знач.); ярък, жив, емоционален. Образна ... |
| образец - мн. образци, (два) образеца, м. 1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца. 2. Показател... |
| образовам - образоваш, несв.; кого. Давам образование. — образовам се. Получавам образование. |
| образован - образована, образовано, мн. образовани, прил. Който има добро образование и/или разностранни познания. // същ. образованост, образ... |
| образование - мн. образования, ср. 1. Обучение, просвещение, получаване на знания. Работи в сферата на образованието. 2. Съвкупност от знания, п... |
| образователен - образователна, образователно, мн. образователни, прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телеви... |
| образувам - образуваш, несв.; какво. 1. Съставям, представям сам по себе си. Гората образува дъга около селото. 2. Създавам, организирам, сфор... |
| образцов - образцова, образцово, мн. образцови, прил. 1. Който служи за образец, за пример. Образцово поведение. Образцов дом. 2. Превъзходен... |
| обрасна - обраснеш, мин. св. обраснах, мин. прич, обраснал, св. Обраста. |
| обраста - обрастеш, мин. св. обрастох, мин. прич. обрасъл, св. — вж. обраствам. |
| обраствам - обрастваш, несв. и обраста, св.; с какво. 1. Покривам се с растителност. Стените на къщата са обрасли с бръшлян. 2. Покривам се с ... |
| обрат - мн. обрати, (два) обрата, м. 1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията. 2. Спец. Своеобразно съчет... |
| обратен - обратна, обратно, мн. обратни, прил. 1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа. 2... |
| обратно - нареч. 1. В обратна посока, назад, на връщане. До училище и обратно ходя пеш. 2. Противоположно, иначе. |
| обред - мн. обреди, (два) обреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред. // пр... |
| обрежа - обрежеш, мин. св. обрязах, мин. прич. обрязал, св. — вж. обрязвам. |
| обрека - обречеш, мин. св. обрекох, мин. прич. обрекъл, св. — вж. обричам. |
| обременен - обременена, обременено, мн. обременени, прил. 1. Който е натоварен с много задължения и трудности. 2. Прен. Който има наследствена... |