| Буква О |
|---|
| откачам - откачаш, несв. Откачвам. |
| откачвам - откачваш, несв. и откача, св. 1. Какво. Свалям от кука нещо закачено. Откачи палтото ми. 2. Прен. Разг. Какво. С хитрост спечелвам... |
| отклик - мн. отклици, (два) отклика, м. 1. Отговор на зов, на призив; отзвук. 2. Израз на отношение към нещо, отзив. |
| откликвам - откликваш, несв. и откликна, св. 1. На какво. Отговарям на зов, на призив; обаждам се при повикване. На обръщението за кръводарява... |
| откликна - откликнеш, мин. св. откликнах, мин. прич. откликнал, св. — вж. откликвам. |
| отклонение - мн. отклонения, ср. 1. Отклоняване. 2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка. |
| отклоня - отклониш, мин. св. отклоних, мин. прич. отклонил, св. — вж. отклонявам. |
| отклонявам - отклоняваш, несв. и отклоня, св. 1. Какво. Измествам, накланям встрани. 2. Прен. Кого. Принуждавам да промени решението си. Отклон... |
| отключа - отключиш, мин. св. отключих, мин. прич. отключил, св. —вж. отключвам. |
| отключвам - отключваш, несв. и отключа, св.; какво. 1. Отварям с ключ. 2. Прен. Отварям, разгръщам. Отключи сърцето си за чуждата болка. |
| откога - нареч. От кой момент, от колко време. Откога работиш тук? • Бог/ кой знае откога. От много отдавна. |
| откогато - нареч. От момента, в който; от което време. Откогато се видяхме, не съм говорил по този проблем. |
| отколе - нареч. Остар. Отдавна. |
| отколешен - отколешна, отколешно, мн. отколешни, прил. Отдавнашен. Отколешни мечти. |
| отколкото - съюз. При сравнение -— в сравнение с, нежели, вместо. Предпочитам да говоря, отколкото да слушам. По-добре късно, отколкото никога... |
| откопавам - откопаваш, несв. и откопая, св.; какво. Изваждам с копане. |
| откопая - откопаеш, мин. св. откопах, мин. прич. откопал, се. — вж. откопавам. |
| откопирам - откопираш, несв. и св.; какво, на/ върху какво. Направям копие, огледален образ на нещо. |
| откос - мн. откоси, (два) откоса, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно о... |
| откося - откосиш, мин. св. откосих, мин. прич. откосил, св. — вж. откосявам. |
| откосявам - откосяваш, несв. и откося, св.; какво. Отрязвам с косене. |
| открадвам - открадваш, несв. и открадна, св. 1. Какво. Извършвам кражба. 2. Остар. Кого. Отвличам тайно мома, за да се оженя за нея. 3. Прен. ... |
| открадна - откраднеш, мин. св. откраднах, мин. прич. откраднал, св. — вж. открадвам. |
| открай - нареч. Разг. Отначало, от много време насам. • Открай докрай. Изцяло. |
| открехвам - открехваш, несв. и открехна, се. 1. Какво. Отварям малко, едва (врата, прозорец). 2. Прен. Жарг. Кого. Съобщавам нещо на някого; и... |
| открехна - открехнеш, мин. св. открехнах, мин. прич. открехнал, св. — вж. открехвам. |
| откривам - откриваш, несв. и открия, св. 1. Какво/ кого. Махам покривалото от нещо, за да се вижда. Откри челото си. 2. Какво. Правя открити... |
| откривател - откривателят, откривателя, мн. откриватели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка. |
| откривателка - мн. откривателки, ж. Жена откривател. |
| открит - открита, открито, мн. открити, прил. 1. Който не е завит, не е покрит от нещо. 2. Който няма покрив. Открито кино. Открит автомоби... |
| откритие - мн. открития, ср. 1. Откриване. 2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустано-вено нещо. Интересно откритие. |
| открия - откриеш, мин. св. открих, мин. прич. открил, св. — вж. откривам. |
| откровен - откровена, откровено, мн. откровени, прил. 1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен. 2. Който не съдържа т... |
| откровение - мн. откровения, ср. 1. Неочаквано разкриване на истина. 2. Разкриване на съкровени чувства или мисли. Изпадам в откровение. 3. Пос... |
| откровенича - откровеничиш, мин. св. откровеничих, мин. прич. откровеничил, несв. Представям се като откровен пред някого. |
| откроя - откроиш, мин. св. откроих, мин. прич. откроил, св. — вж. откроявам. |
| откроявам - открояваш, несв. и откроя, св.; какво. Изтъквам, очертавам. Открои неговия принос. — откроявам се/откроя се. Изпъквам ясно, виждам... |
| откуп - мн. откупи, (два) откупа, м. 1. Откупване. 2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора.... |
| откупвам - откупваш, несв. Откупувам. |
| откупувам - откупуваш, несв. и откупя, св. 1. Кого. Плащам определена сума, за да освободя някого (от плен, от робство, от заложничест-во). 2.... |