Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква О
отвлека - отвлечеш, мин. св. отвлякох, мин. прич. отвлякъл, св. — вж. отвличам.
отвлечен - отвлечена, отвлечено, мн. отвлечени, прил. 1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена тео...
отвличам - отвличаш, несв. и отвлека, св. 1. Какво. Отнасям с влачене. Отвлече чувала в ъгъла. 2. Кого. Отвеждам насилствено, за да се изпълн...
отвод - мн. отводи, (два) отвода, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод.
отводнителен - отводнителна, отводнително, мн. отводнителни, прил. Който служи за отводняване. Отводнителна система.
отводня - отводниш, мин. св. отводних, мин. прич. отводнил, св. — вж. отводнявам.
отводнявам - отводняваш, несв. и отводня, св.; какво. Пресушавам влажни или блатисти места; откарвам по канал излишната вода.
отвор - мн. отвори, (два) отвора, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите.
отворен - отворена, отворено, мн. отворени, прил. 1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата. 2. Достъпен за посе...
отворя - отвориш, мин.св. отворих, мин. прич. отворил, св. — вж. отварям.
отвратен - отвратена, отвратено, мн. отвратени, прил. Който е изпитал отвращение от нещо. Отвратен от човешкото безсърдечие. // същ. отвратен...
отвратителен - отвратителна, отвратително, мн. отвратителни, прил. Който предизвиква отвращение. Отвратителна постъпка. // същ. отвратителност, о...
отвратки - само мн. Повратки.
отвратя - отвратиш, мин. св. отвратих, мин. прич. отвратил, св. — вж. отвращавам.
отвращавам - отвращаваш, несв. и отвратя, св.; кого. Предизвиквам отвращение. — отвращавам се/отвратя се. От какво. Изпитвам отвращение. Отвращ...
отвращение - мн. отвращения, ср. Неприятно чувство, предизвикано от някого или нещо; погнуса.
отвред - нареч. От всички страни, отвсякъде. Стръмни скали отвред ограждат манастира.
отвръщам - отвръщаш, несв. и отвърна, св. 1. Връщам чрез действие за нещо. Не отвръщай на злото със зло. 2. На кого. Отговарям; изричам в отг...
отвсякъде - нареч. От всички страни. Отвсякъде пристигат гости.
отвъд - нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд.
отвъден - отвъдна, отвъдно, мн. отвъдни, прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг. • От отвъдния свят. От задгро...
отвъдя - отвъдиш, мин. св. отвъдих, мин. прич. отвъдил, св. - вж. отвъждам.
отвъждам - отвъждаш, несв. и отвъдя, св.; какво. Отглеждам птици или животни в голямо количество; развъждам. — отвъждам се/отвъдя се. Ставам,...
отвън - нареч. 1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум. 2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън. 3. От в...
отвънка - нареч. Разг. Отвън.
отвърна - отвърнеш, мин. св. отвърнах, мин. прич. отвърнал, св. — вж. отвръщам.
отвърстие - мн. отвърстия, ср. Отвор, дупка в нещо.
отвътре - нареч. 1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста. 2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.
отвявам - отвяваш, несв. и отвея, св.; какво. 1. За вятър — отнасям нещо встрани. Вятърът отвя чадъра и. 2. Отделям зърно от плява. Отвя ли ...
отгадавам - отгадаваш, несв. и отгадая, св. Отгатвам.
отгадая - отгадаеш, мин. св. отгадах, мин. прич. отгадал, св. — вж. отгадавам.
отгатвам - отгатваш, несв. и отгатна, св.; какво. Досещам се, познавам, откривам нещо неясно. Отгатнах гатанката. Отгатваше всяко нейно желан...
отгатна - отгатнеш, мин. св. отгатнах, мин. прич. отгатнал, св. — вж. отгатвам.
отглаголен - отглаголна, отглаголно, мн. отглаголни, прил. Спец. В граматиката — който е образуван от глагол. Отглаголни съществителни.
отглади - нареч. Разг. Поради гладуване, от глад. Няма да умреш отглади.
отглас - само ед. 1. Отговор на повикване; отзив. 2. Отражение на звук, ехо. 3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образ...
отгледам - отгледаш, несв. — вж. отглеждам.
отглеждам - отглеждаш, несв. и отгледам, св. 1. Кого. Грижа се за дете, докато порасне и стане самостоятелно. Тя е отгледала три деца. 2. Какв...
отговарям - отговаряш, несв. и отговоря, св. 1. Казвам това, за което ме питат. Отговори на въпроса ми! 2. Постъпвам по някакъв начин срещу де...
отговор - мн. отговори, (два) отговора, м. 1. Изказване или съобщение в резултат на питане. Давам отговор на въпрос. 2. Отзвук, отглас в рез...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: