| Буква О |
|---|
| ортодоксален - ортодоксална, ортодоксално, мн. ортодоксални, прил. 1. Православен. 2. Прен. Който последователно се придържа към някое учение; п... |
| ортоепия - само ед. Правоговор. // прил. ортоепичен, ортоепична, ортоепично, мн. ортоепични. |
| ортопед - мн. ортопеди, м. Лекар, специалист по ортопедия. |
| ортопедист - мн. ортопедисти, м. Ортопед. |
| ортопедия - само ед. 1. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с профилактика и лечение на деформации в костната система и на крайниците. ... |
| орхидея - мн. орхидеи, ж. 1. Тропическо растение с красиви и ароматни цветове. 2. Цветовете на това растение. |
| оръдеен - оръдейна, оръдейно, мн. оръдейни, прил. Който се отнася до артилерийско оръдие. Оръдеен залп. |
| оръдие - мн. оръдия, ср. 1. Техническо приспособление или уред, с който се извършва работа. Оръдие на труда. 2. Прен. Средство за постигане... |
| оръжеен - оръжейна, оръжейно, мн. оръжейни, прил. Който е свързан с изработване, ремонтиране и съхраняване на оръжие. Оръжеен завод. Оръжеен... |
| оръжейник - мн. оръжейници, м. 1. Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие. 2. Войник, който се грижи за изправността на... |
| оръженосец - мн. оръженосци, м. 1. Истор. Средновековен воин, който носи оръжието на рицаря. 2. Прен. Верен помощник. |
| оръжие - мн. оръжия, ср. 1. Средство, предмет за нападение или защита. Огнестрелно оръжие. Атомно оръжие. 2. Прен. Само ед. Средство за бор... |
| оръфам - оръфаш, св. — вж. оръфвам. |
| оръфвам - оръфваш, несв. и оръфам, св.; какво. Ръфам по краищата, окъсвам. |
| орязвам - орязваш, несв. и орежа, св.; какво. 1. Намалявам чрез рязане. Орязах храстите. 2. Режа по повърхността, в горната част. Орязах цве... |
| ос - оста, мн. оси, ж. 1. Специално обработена част, към която се закрепват колела, въртящи се машинни части. Автомобилна ос. 2. Права ... |
| оса - мн. оси, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява... |
| осакатея - осакатееш, мин. св. осакатях, мин. прич. осакатял, св. — вж. осакатявам. |
| осакатя - осакатиш, мин. св. осакатих, мин. прич. осакатил, св. — вж. осакатявам. |
| осакатявам - осакатяваш, несв. и осакатя, св. 1. Кого/какво. Правя да стане сакат. 2. Прен. Кого. Обеднявам душевно или умствено някого. 3. Пре... |
| осанка - мн. осанки, ж. Външен вид, стойка, излъчване на тялото. Горда осанка. |
| осанна - само ед. 1. Възторжено славословие; слава. 2. Прен. Възторжен вик, възхвала. • Пея осанна (на някого). Възхвалявам някого прекомер... |
| осапуня - осапуниш, мин. св. осапуних, мин. прич. осапунил, св. — вж. осапунявам. |
| осапунявам - осапуняваш, несв. и осапуня, св.; какво/кого. Натърквам със сапун. |
| осведомен - осведомена, осведомено, мн. осведомени, прил. Който притежава достатъчно сведения в дадена област. Той е добре осведомен за състоя... |
| осведомител - осведомителят, осведомителя, мн. осведомители, м. Лице, което осведомява; информатор. |
| осведомителен - осведомителна, осведомително, мн. осведомителни, прил. Който съдържа сведения за нещо или се отнася до разпространяването им; инфо... |
| осведомителка - мн. осведомителки, ж. Жена осведомител. |
| осведомя - осведомиш, мин. св. осведомих, мин. прич. осведомил, св. — вж. осведомявам. |
| осведомявам - осведомяваш, несв. и осведомя, св.; кого, за кого/за какво. Съобщавам сведения. Той го осведоми за решението си. - осведомявам се/... |
| освежа - освежиш, мин. св. освежих, мин. прич. освежил, св. — вж. освежавам. |
| освежавам - освежаваш, несв. и освежа, св.; какво. Правя да стане свеж. Почистването освежи килима. — освежавам се/освежа се. Ставам бодър, св... |
| освежителен - освежителна, освежително, мн. освежителни, прил. Който дава свежест. Освежителен дъжд. Освежителен полъх на вятъра. |
| освен - предлог. 1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам. 2. ... |
| освестя - освестиш, мин. св. освестих, мин. прич. освестил, св. — вж. освестявам. |
| освестявам - освестяваш, несв. и освестя, св.; кого. Довеждам в съзнание. Освестиха го е кофа студена вода. — освестявам се/освестя се. Идвам в... |
| осветен - осветена, осветено, мн. осветени, прил. 1. Който е огрят от светлина. Осветена улица. 2. Прен. Който е изяснен, обяснен, разтълкув... |
| осветителен - осветителна, осветително, мн. осветителни, прил. Който служи за осветление. Осветителни тела. |
| осветление - мн. осветления, ср. 1. Само ед. Осветяване. 2. Светлина от източник. Помещението е с изкуствено осветление. 3. Прен. Обяснение, тъ... |
| осветля - осветлиш, мин. св. осветлих, мин. прич. осветлил, св. - вж. осветлявам. |