| Буква О |
|---|
| ориенталец - мн. ориенталци, м. 1. Жител на Ориента. 2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента. |
| ориентализъм - само ед. Съвкупността от особеностите на народите от Ориента. |
| ориенталист - мн. ориенталисти, м. Учен, който се занимава с езика, културата, историята на източните народи. |
| ориенталистика - само ед. Спец. Съвкупност от научни дисциплини, изследващи Ориента. |
| ориенталистка - мн. ориенталистки, ж. Жена ориенталист. |
| ориенталка - мн. ориенталки, ж. Жена ориенталец. |
| ориенталски - ориенталска, ориенталско, мн. ориенталски, прил. 1. Който е присъщ на Ориента или е свързан с него. Ориенталски стил. Ориенталски ... |
| ориентация - мн. ориентации, ж. 1. Определяне на местоположението. 2. Способност, умение за определяне на местоположението. Нямам никаква ориен... |
| ориентир - мн. ориентири, (два) ориентира, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране. |
| ориентирам - ориентираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Определям направление или местоположение. 2. Давам указания, помагам на някого да се справ... |
| ориентировъчен - ориентировъчна, ориентировъчно, мн. ориентировъчни, прил. 1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване. 2. Приблизителе... |
| ориз - само ед. 1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна. 2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз. |
| оризар - оризарят, оризаря, мн. оризари, м. Човек, който произвежда ориз. |
| оризен - оризена, оризено, мн. оризени, прил. Оризов. |
| оризище - мн. оризища, ср. Площ, засята с ориз. |
| оризов - оризова, оризово, мн. оризови, прил. 1. Който се отнася до ориз (в 1 знач.). Оризови плантации. 2. Който съдържа ориз или е направ... |
| орис - ориста, само ед., ж. Съдба, предопределение. Тежка орис. |
| орисам - орисаш, св. — вж. орисвам. |
| орисвам - орисваш, несв. и орисам, св.; кого/какво. Предричам, предопределям бъдещето, определям съдбата. Вълшебниците я орисаха да бъде хуб... |
| орисия - мн. орисии, ж. Разг. Орис. |
| орисница - мн. орисници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха кр... |
| оркестрант - мн. оркестранти, м. Музикант, който свири в оркестър. |
| оркестрантка - мн. оркестрантки, ж. Жена оркестрант. |
| оркестрация - мн. оркестрации, ж. Преработка на музикално произведение за изпълнение от оркестър. |
| оркестър - мн. оркестри, (два) оркестъра, м. 1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Пухов оркестър. 2. Място в т... |
| орлица - мн. орлици, ж. Женски орел. • Бдя като орлица (над нещо). Пазя много зорко. |
| орлов - орлова, орлово, мн. орлови, прил. Който се отнася до орел. Орлово яйце. • Орлов поглед. Силен поглед, много добро зрително възприя... |
| орляк - мн. орляци, (два) орляка, м. 1. Група събрали се на едно място птици. Орляк косове се спусна в лозето. 2. Спец. Група военни самол... |
| орманкебап - само ед. Ястие, приготвено от ситно нарязано месо и подправки. |
| орнамент - мн. орнаменти, (два) орнамента, м. 1. Украса от геометрически, растителни или животински елементи, която се поставя върху архитект... |
| орнаментирам - орнаментираш, несв. и св.; какво. Снабдявам с орнамент. |
| орнитолог - мн. орнитолози, м. Учен, специалист по орнитология. |
| орнитология - само ед. Спец. Дял на зоологията, който изучава птиците. |
| орнитоложка - мн. орнитоложки, ж. Жена орнитолог. |
| орография - само ед. Спец. Наука за релефа на земната повърхност. // прил. орографски, орографска, орографско, мн. орографски. |
| оросителен - оросителна, оросително, мн. оросителни, прил. Който е предназначен за оросяване. |
| орося - оросиш, мин. св. оросих, мин. прич. оросил, св. — вж. оросявам. |
| оросявам - оросяваш, несв. и орося, св.; какво. 1. Намокрям, напръсквам. Пот ороси челото му. 2. Изкуствено овлажнявам. Посевите се оросяват ... |
| ортак - мн. ортаци, м. Разг. Съдружник. // прил. орташки, орташка, орташко, мн. орташки. Орташка къща. • С дявола ортак ставам. Разг. Пост... |
| ортография - само ед. Правопис.// прил. ортографски, ортографска, ортографско, мн. ортографски. |