| Буква О |
|---|
| опитомя - опитомиш, мин. св. опитомих, мин. прич. опитомил, св. — вж. опитомявам. |
| опитомявам - опитомяваш, несв. и опитомя, св. 1. Какво. Приучвам диво животно към поведение на питомно. Опитоми едно мече. 2. Прен. Разг. Кого.... |
| опиум - само ед. Опий. // прил. опиумен, опиумна, опиумно, мн. опиумни. |
| опичам - опичаш, несв. и опека, св. 1. Какво. Пека нещо, докато стане готово. Опече ли хляба? 2. Прен. Кого. Изгарям, прежурям, обгарям кож... |
| опиша - опишеш, мин. св. описах, мин. прич. описал, св. — вж. описвам. |
| опия - опиеш, мин. св. опих, мин. прич. опил, св. — вж. опивам. |
| опиянение - мн. опиянения, ср. 1. Въздействие от нещо, което опива, замайва. Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение. 2. Състояние... |
| опиянча се - опиянчиш се, мин. св. опиянчих се, мин. прич. опиянчил се, св. — вж. опиянчвам се. |
| опиянчвам се - опиянчваш се, несв. и опиянча се, св. Разг. Ставам пияница, пропивам се. |
| опияня - опияниш, мин. св. опияних, мин. прич. опиянил, св. — вж. опиянявам. |
| опиянявам - опияняваш, несв. и опияня, св.; кого. Правя да стане като пиян, омайвам. — опиянявам се/ опияня се. Изпадам в опиянение; самозабра... |
| оплаквам - оплакваш, несв. и оплакна, св.; какво. Измивам, като обливам с вода. Оплакна ръцете си с изворна вода. • Оплакна си гърлото/устат... |
| оплакване - мн. оплаквания, ср. 1. Само ед. Плач по мъртвец. 2. Възражение, жалба. Правя оплакване. Пиша оплакване. |
| оплакна - оплакнеш, мин. св. оплакнах, мин. прич. оплакнал, св. — вж. оплаквам. |
| оплача - оплачеш, мин. св. оплаках, мин. прич. оплакал, св. — вж. оплаквам. |
| оплевя - оплевиш, мин. св. оплевих, мин. прич. оплевил, св. — вж. оплевявам. |
| оплевявам - оплевяваш, несв. и оплевя, св.; какво. Плевя докрай; почиствам с плевене пространство. Оплевих градината. |
| оплезвам - оплезваш, несв. и оплезя, св.; какво. Показвам (езика си). — оплезвам се/оплезя се. 1. Показвам езика си. 2. Разг. Дразня някого с... |
| оплезя - оплезиш, мин. св. оплезих, мин. прич. оплезил, св. — вж. оплезвам. |
| оплескам - оплескаш, св. — вж. оплесквам. |
| оплесквам - оплескваш, несв. и оплескам, св. 1. Какво/кого. Нацапвам докрай. Оплеска дрехите си е кал. 2. Разг. Какво. Изяждам докрай. — оплес... |
| оплета - оплетеш, мин. св. оплетох, мин. прич. оплел, св. — вж. оплитам. |
| оплешивея - оплешивееш, мин. св. оплешивях, мин. прич. оплешивял, св. - вж. оплешивявам. |
| оплешивявам - оплешивяваш, несв. и оплешивея, св. Ставам плешив, олисявам. |
| оплитам - оплиташ, несв. и оплета, св.; какво. 1. Плета около нещо; изплитам, плета докрай. Оплете дамаджаната. Ще му оплета едни ръкавици. ... |
| оплодя - оплодиш, мин. св. оплодих, мин. прич. оплодил, св. — вж. оплодявам. |
| оплодявам - оплодяваш, несв. и оплодя, св.; какво/кого. Правя да се появи зародиш или плод у човек, животно или растение. |
| оплождам - оплождаш, несв. Оплодявам. |
| оплювам - оплюваш, несв. и оплюя, св. 1. Кого/ какво. Осрамвам, опозорявам; силно порицавам. Оплюха него и идеята му. 2. Какво. За мухи — ос... |
| оплюя - оплюеш, мин. св. оплюх, мин. прич. оп-люл, св. — вж. оплювам. |
| опна - опнеш, мин. св. опнах, мин. прич. опнал, св. — вж. опвам. |
| оповестя - оповестиш, мин. св. оповестих, мин. прич. оповестил, св. — вж. оповестявам. |
| оповестявам - оповестяваш, несв. и оповестя, св.; какво. Съобщавам на всички, разгласявам. Оповестиха резултатите от изборите. |
| оповия - оповиеш, мин. св. опових, мин. прич. оповил, св. — вж. оповивам. |
| опововам - оповиваш, несв. и оповия, св.; кого/ какво. Повивам докрай (бебе). Оповиха бебето в чисти пелени. |
| опожаря - опожариш, мин. св. опожарих, мин. прич. опожарил, св. — вж. опожарявам. |
| опожарявам - опожаряваш, несв. и опожаря, св.; какво. Унищожавам с огън. Завистници опожариха къщата му. |
| опозиционен - опозиционна, опозиционно, мн. опозиционни, прил. 1. Който е свързан с опозицията или и принадлежи. Опозиционен печат. 2. Който се ... |
| опозиционер - мн. опозиционери, м. 1. Член на опозиционна партия. 2. Вечен противник на решение или предложение. |
| опозиционерка - мн. опозиционерки, ж. Жена опозиционер. |