Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква О
омекча - омекчиш, мин. св. омекчих, мин. прич. омекчил, св. — вж. омекчавам.
омекчавам - омекчаваш, несв. и омекча, св. Омекотявам.
омерзение - само ед. Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса.
омета - ометеш, мин. св. ометох, мин. прич. омел, св. — вж. омитам.
омилетика - само ед. Спец. Наука за църковното красноречие.
омитам - омиташ, несв. и омета, св.; какво. 1. Почиствам чрез метене; помитам. 2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. — омитам се...
омлет - мн. омлети, (два) омлета, м. 1. Само ед. Пържени яйца. 2. Порция с пържени яйца. Понесете ни два омлета.
омнибус - мн. омнибуси, (два) омнибуса, м. Остар. 1. Многоместна кола, теглена от коне, за превоз на пътници и товар. 2. Многоместен пътниче...
омограф - мн. омографи, (два) омографа, м. Спец. В езикознанието - дума, която се пише еднакво с друга дума, но се изговаря различно и има р...
омоним - мн. омоними, (два) омонима, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение.
омотавам - омотаваш, несв. и омотая, св. 1. Какво, около какво. Мотая около нещо. Омота въжето около едно дебело дърво. 2. Кого/какво. Овързв...
омотая - омотаеш, мин. св. омотах, мин. прич. омотал, св. — вж. омотавам.
омофон - мн. омофони, (два) омофона, м. Спец. В езикознанието — дума, която се изговаря еднакво с друга дума, но се пише различно и има раз...
омраза - само ед. Чувство на силна вражда; ненавист.
омразен - омразна, омразно, мн. омразни, прил. Който предизвиква омраза. Омразни хора. • Омразни билки. Билки, които се използват от магьосн...
омръзвам - омръзваш, несв. и омръзна, св.; на кого. Ставам досаден, отегчавам, опротивявам. Омръзнах им с молбите си. — омръзва ми/ омръзне м...
омръзна - омръзнеш, мин. св. омръзнах, мин. прич. омръзнал, св. — вж. омръзвам.
омъжа - омъжиш, мин. св. омъжих, мин. прич. омъжил, св. — вж. омъжвам.
омъжвам - омъжваш, несв. и омъжа, св.; кого. Задомявам девойка, намирам - мъж; женя. Баща - я омъжи за него. - омъжвам се/омъжа се. За жена ...
омърлуша се - омърлушиш се, мин. св. омърлуших се, мин. прич. омърлушил се, св. — вж. омърлушвам се.
омърлушвам се - омърлушваш се, несв. и омърлуша се, св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат...
омърся - омърсиш, мин. св. омърсих, мин. прич. омърсил, св. — вж. омърсявам.
омърсявам - омърсяваш, несв. и омърся, св.; какво/кого. Правя да стане мръсен; нацапвам. — омърсявам се/омърся се. 1. Диал. Вземам малко от хр...
оназ - — вж. онзи.
онази - — вж. онзи.
онака - нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак.
онакъв - онакава, онакова, мн. онакива, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е.
онанизъм - само ед. Самозадоволяване на полово влечение чрез дразнене на половите органи.
оная - - вж. онзи.
онбашия - мн. онбашии, м. Истор. Полицейски началник в малък град през турско време.
ондулация - мн. ондулации, ж. 1. Къдрене на косите вълнообразно. 2. Вълнообразно движение.
ондулирам - ондулираш, несв. и св.; какво/кого. Къдря коса така, че да стане на вълни.
оневиня - оневиниш, мин. св. оневиних, мин. прич. оневинил, св. — вж. оневинявам.
оневинявам - оневиняваш, несв. и оневиня, св.; кого. Признавам за невинен; оправдавам.
онез - — вж. онзи.
онези - — вж. онзи.
онемея - онемееш, мин. св. онемях, мин. прич. онемял, св. — вж. онемявам.
онемявам - онемяваш, несв. и онемея, св. 1. Ставам ням, загубвам способност да говоря. След силния стрес детето онемя. 2. Замълчавам поради о...
онеправдавам - онеправдаваш, несв. и онеправдая, св.; кого. Постъпвам несправедливо с някого, причинявам неправда.
онеправдая - онеправдаеш, мин.св. онеправдах, мин прич. онеправдал, св. — вж. онеправдавам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: