Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
мулетарка - мн. мулетарки, ж. Жена мулетар.
мулине - само ед. Вид цветни конци за бродиране.
мулти- - Първа съставна част на сложни думи в значение много: мултивибратор, мултимилионер, мултипликатор, мултифункционален, мултициклон.
мултивибратор - мн. мултивибратори, (два) мултивибратора, м. Лампов генератор за възбуждане на трептения.
мултимилионер - мн. мултимилионери, м. Човек, който притежава състояние, оценявано на много милиони парични единици.
мултинационален - мултинационална, мултинационално, мн. мултинационални, прил. Многонационален. Мултинационална компания.
мултипликатор - мн. мултипликатори, (два) мултипликатора, м. 1. Фотоапарат с много обективи, който прави едновременно няколко снимки на един и същ...
мултипликация - мн. мултипликации, ж. 1. Размножаване чрез мултипликатор. 2. Киноснимки на кукли или рисунки, изобразяващи моменти от движение, ко...
мумио - само ед. Смолоподобен продукт от естествен произход, който се среща в планините, скалите и се употребява още от древността с лечеб...
мумифицирам - мумифицираш, несв. и св. Превръщам в мумия.
мумия - мн. мумии, ж. 1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия. 2. Прен. Много слаб и сух чо...
мундир - мн. мундири, (два) мундира, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир.
муниция - мн. муниции, ж. Обикн. мн. Боеприпаси и военно снаряжение. // прил. муниционен, муниционна, муниционно, мн. муниционни. Муниционен...
мунщук - мн. мундщуци, (два) мундщука, м. I. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в...
мура - мн. мури, ж. Вид иглолистно дърво, подобно на бор.
мурафет - мн. мурафети, (два) мурафета, м. Разг. Обикн. ирон. Умение, майсторство, сръчност.
мургав - мургава, мургаво, мн. мургави, прил. Който има тъмна, матова кожа; смугъл. Мургав човек. // същ. мургавина, ж.
мус - мусът, муса, само ед., м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус.
мусака - мн. мусаки, ж. Вид ястие от мляно месо и картофи, сини домати или ориз със заливка от яйца и мляко.
муселин - само ед. Вид тънка, полупрозрачна материя от коприна, вълна или памук. // прил. муселинов, муселинова, муселиново, мн. муселинови....
муска - мн. муски, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.
мускал - мн. мускали, (два) мускала, м. 1. Малка стъклена опаковка за розово масло. 2. Същата опаковка заедно с налятото розово масло.
мускат - само ед. 1. Вечнозелено тропическо дърво с месест плод. 2. Ароматно семе от плодовете на това дърво; индийски орех. 3. Сорт грозде...
мускет - мн. мускети, (два) мускета, м. Вид голяма тежка пушка.
мускетар - мускетарят, мускетаря, мн. мускетари, м. Истор. 1. Средновековен войник, въоръжен с мускет. 2. Френски войник от дворянски произхо...
мускул - мн. мускули, (два) мускула, м. Месеста тъкан от тялото на човека и животните, която задвижва отделни органи и части чрез свиване и...
мускулатура - мн. мускулатури, ж. Съвкупността от всички мускули. Добре развита мускулатура.
мускулест - мускулеста, мускулесто, мн. мускулести, прил. Който има добре развити мускули; як. Мускулесто тяло.
мускус - само ед. Силно ароматно вещество, извличано от жлезите на някои животни или от някои растения. // прил. мускусен, мускусна, мускус...
мусон - мн. мусони, (два) мусона, м. Тропически вятър, който през зимата духа от сушата към морето, а през лятото — от морето към сушата.
мустак - мн. мустаци, (два) мустака, м. 1. Дълги косми над горната устна при мъжете и при някои животни. Дълги мустаци. Котешки мустаци. 2....
мустакат - мустаката, мустакато, мн. мустакати, прил. 1. Който има мустаци. Мустакат мъж. Мустакат сом. 2. Прен. Разг. Възрастен, голям. Имам...
мустанг - мн. мустанги, (два) мустанга, м. Дребен издръжлив див кон в прериите.
мустачки - само мн. 1. Умалително от мустаци. 2. Тънки израстъци при растенията за залавяне. Мустачките на лозата се бяха увили о телта.
муся се - мусиш се, мин. св. мусих се, мин. прич. мусил се, несв. 1. Въся се, мръщя се в израз на недоволство; сърдя се 2. За време — смрача...
мутант - мн. мутанти, (два) мутанта, м. Организъм, претърпял мутация.
мутация - мн. мутации, ж. 1. Промяна, изменение. 2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите п...
мутвак - мн. мутваци, (два) мутвака, м. Диал. Кухня в селска къща, където се готви върху огнище.
мутирам - мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета.
мутолевя - мутолевиш, мин. св. мутолевих, мин. прич. мутолевил, несв. Мотолевя.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: