Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква М
мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам.
мрачен - мрачна, мрачно, мн. мрачни, прил. 1. Тъмен, потънал в мрак. Мрачна стая. 2. Неразбираем, неясен; тежък, безпросветен. Мрачна епоха...
мрачина - само ед. Диал. Тъмнина, мрак.
мрежа - мн. мрежи, ж. 1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори. 2. Изработено от такава тъкан приспос...
мрежест - мрежеста, мрежесто, мн. мрежести, прил. Който наподобява мрежа. Мрежести чорапи.
мрежовиден - мрежовидна, мрежовидно, мн. мрежовидни, прил. Който е с кръстосани нишки или жилки, приличащи на мрежа. Мрежовидни линии на ръката...
мрежокрил - мрежокрила, мрежокрило, мн. мрежокрили. прил. Който е с крила, чиято структура наподобява мрежа. Мрежокрило водно конче.
мръвка - мн. мръвки, ж. Диал. Парче месо, къс месо. Тлъста мръвка.
мръдвам - мръдваш, несв. и мръдна, св. 1. Какво, с какво. Мърдам поединично, поотделно, еднократно. Мръдвам с очи. Мръдвам ръката си. 2. Отб...
мръдна - мръднеш, мин. св. мръднах, мин. прич. мръднал, св. — вж. мръдвам.
мръзна - мръзнеш, мин. св. мръзнах, мин. прич. мръзнал, несв. 1. Стоя на студено, изпитвам силен студ. Мръзна на автобусната спирка. 2. Диа...
мръква - несв. и мръкне, св.; безл. Пада мрак, става тъмно, започва нощта. През зилшта мръква рано. — мръква се/мръкне се. Мръква.
мръкне - мин. св. мръкна, мин. прич. мръкнало, св. — вж. мръква.
мрънкам - мрънкаш, несв. 1. Говоря или чета неясно, неразбрано; мотолевя. 2. Хленча продължително пред някого за нещо. Цял ден само мрънкаш!
мръсен - мръсна, мръсно, мн. мръсни, прил. 1. По който има нечистотии; изцапан, окалян. кирлив. Мръсна рокля. 2. Прен. Неприличен, долен, н...
мръсник - мн. мръсници, м. 1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи. 2. Нечист човек.
мръсница - мн. мръсници, ж. Жена мръсник.
мръсотия - мн. мръсотии, ж. 1. Само ед. Нечистота. В къщата имаше много мръсотия. 2, Прен. Нечестна, подла, низка постъпка. Цяла година той м...
мръщя - мръщиш, мин. св. мръщих, мин. прич. мръщил, несв.; какво. Събирам вежди или бърча чело в израз на недоволство, яд, неодобрение. Мр...
мръщя се - мръщиш се, мин. св. мръщих се, мин. прич. мръщил се, несв. 1. Чрез гримаса изразявам недоволство, яд, неодобрение. Мръщя се от пог...
мряна - мн. мрени, ж. Вид сладководна риба със заострена глава.
му - — вж. той.
муден - мудна, мудно, мн. мудни, прил. Който работи бавно или се движи полека; бавен, тежък. // същ. мудност, мудността, ж.
муза - мн. музи, ж. 1. Една от деветте богини, покровителстващи според древногръцката митология науките и изкуствата. 2. Прен. Вдъхновите...
музеен - музейна, музейно, мн. музейни, прил. Който принадлежи на музей или е предназначен за него. Музейно копие на картина. Музеен експон...
музеин - мн. муезини, м. Мохамедански служител, който призовава от минарето за молитва.
музей - музеят, музея, мн. музеи, (два) музея, м. Учреждение, което събира, пази и показва различни предмети с историческа ценност, и сгра...
музика - мн. музики, ж. 1. Само ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете. 2. Само ед. Жанр, произведе...
музикален - музикална, музикално, мн. музикални, прил. 1. Който е свързан с музиката, който се отнася към нея. 2. Който разбира от музика; над...
музикант - мн. музиканти, м. Човек, който е специалист по музика или свири на инструмент. // прил. музикантски, музикантска, музикантско, мн....
музикантка - мн. музикантки, ж. Жена музикант.
музикознание - само ед. Дял от изкуствознанието, който изучава историята и теорията на музиката. Българско музикознание.
музиколог - мн. музиколози, м. Специалист по музикална теория.
музиколожка - мн. музиколожки, ж. Жена музиколог.
музицирам - музицираш, несв. и св. Занимавам се с музика, създавам музика, упражнявам се в музика.
мукава - мн. мукави, ж. Дебела хартия, картон. // прил. мукавен, мукавена, мукавено, мн. мукавени. Мукавена кутия.
мулат - мн. мулати, м. Човек, роден от брак между бял и негър. // прил. мулатски, мулатска, мулатско, мн. мулатски.
мулатка - мн. мулатки, ж. Жена мулат.
муле - мн. мулета, ср. Домашно животно, родено от кръстоска между магарица и кон. // прил. мулешки, мулешка, мулешко, мн. мулешки.
мулетар - мулетарят, мулетаря, мн. мулетари, м. Човек, който кара муле. // прил. мулетарски, мулетарска, мулетарско, мн. мулетарски.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: