| Буква М |
|---|
| менингит - само ед. Възпаление на мозъчната ципа, причинено от бактерии или вируси. |
| менлив - менлива, менливо, мн. менливи, прил. Който се мени; променлив. |
| менструация - мн. менструации, ж. Ежемесечно маточно кръвотечение при полово зряла жена. // прил. менструален, менструална, менструално, мн. мен... |
| мента - само ед. 1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки. 2. Алкохолна напитка с аромат на мента. /... |
| ментовка - само ед. Подсладено алкохолно питие с ментов аромат, подобно на ликьор. |
| ментол - само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло. // прил. ментолов, ментолова, ментолово, мн. менто... |
| ментор - мн. ментори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник. // прил. менторски, менторска, менторско, мн. менторски. Менторски тон. |
| ментърджийка - мн. ментърджийки, ж. Жена ментърджия. |
| ментърджия - мн. ментърджии, м. Разг. Лъжец, измамник. |
| менует - мн. менуети, (два) менуета, м. 1. Старинен френски танц и неговата музика. 2. Музикално произведение в такта на този танц, което е... |
| менци - само мн. Медни котли. |
| менче - мн. менчета, ср. Малък меден съд; котле. |
| меншевизъм - само ед. Истор. Течение в руската социалдемокрация, възникнало в противовес на болшевизма. |
| меню - мн. менюта, ср. 1. Подбор от ястия, подготвени за обяд или вечеря. 2. Списък с предлаганите от заведение за обществено хранене яст... |
| меня - мениш, мин. св. мених, мин. прич. менил, несв. 1. Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка. 2. Какво. Д... |
| менявам - меняваш, несв. Остар. Меня. |
| мера - мн. мери, ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище. |
| мерак - мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща. • Хвърлям мера... |
| мераклийка - мн. мераклийки, ж. Жена мераклия. |
| мераклия - мн. мераклии, м. Разг. Човек, който има мерак за нещо. // прил. мераклийски, мераклийска, мераклийско, мн. мераклийски. |
| мерач - мн. мерачи, м. 1. Човек, който измерва. 2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва. |
| мерджан - само ед. Остар. Корал, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработване на накити. // прил. мерджанов, мердж... |
| мерен - мерена, мерено, мн. мерени, прил. Ритмичен, с равномерна организация. Мерена реч. |
| мержелея се - мержелееш се, мин. св. мержелях се, мин. прич. мержелял се, несв. Разг. Появявам се с неясни очертания в далечината или тъмнината.... |
| мерзавец - мн. мерзавци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник. // прил. мерзавски, мерзавска, мерзавско, мн. мерзавски. |
| мерзавка - мн. мерзавки, ж. Жена мерзавец. |
| мерзавщина - мн. мерзавщини, ж. Деяние на мерзавец. |
| мерзост - мерзостта, мн. мерзости, ж. Изказване или постъпка, които предизвикват отвращение, възмущение. |
| мерзък - мерзка, мерзко, мн. мерзки, прил. Който предизвиква отвращение; гаден, неприятен, подъл. Мерзки думи. |
| меридиан - мн. меридиани, (два) меридиана, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата по... |
| мерилка - мн. мерилки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване. |
| мерило - само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий. |
| меринос - само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна. // прил. мериносов, мериносова, мери... |
| меркантилен - меркантилна, меркантилно, мн. меркантилни, прил. 1. Който е свързан с меркантилизма. 2. Който е пристрастен към печалбата; спекула... |
| меркантилизъм - само ед. 1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от... |
| мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О... |
| меродавен - меродавна, меродавно, мн. меродавни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник. // същ. мерода... |
| меродия - мн. меродии, ж. 1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз. 2. Ароматна смес от подправки,... |
| мероприятие - мн. мероприятия, ср. 1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия. 2. Прен... |
| мерси - част. Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря. |