| Буква М |
|---|
| медальон - мн. медальони, (два) медальона, м. 1. Окачено на верижка ювелирно изделие с кръгла или плоска кутийка, в която може да се поставя ... |
| меден - медена, медено, мн. медени, прил. 1. Който съдържа пчелен мед. Меден сладкиш. 2. Прен. Сладкогласен. Меден глас. Меден кавал. • Ме... |
| меджидия - мн. меджидии, ж. Стара сребърна турска монета от 20 гроша. |
| медиана - мн. медиани, ж. Спец. В математиката — част от права линия, която съединява един от върховете на триъгълника със средата на срещул... |
| медиевистика - само ед. Историческа наука, занимаваща се със средновековието. |
| медик - мн. медици, м. Лекар или студент по медицина. |
| медикамент - мн. медикаменти, (два) медикамента, м. Лечебно средство, лекарство. // прил. медикаментозен, медикаментозна, медикаментозно, мн. м... |
| медитация - само ед. Състояние на самовглъбеност, размишление. |
| медитирам - медитираш, несв. и св. Самовглъбявам се. |
| медиум - мн. медиуми, м. Лице, което владее спи-ритическото изкуство да осъществява връзка между хората и духовете на мъртвите. |
| медицина - само ед. Съвкупност от науки за болестите, лекуването на човека и животните и предпазването им от заболявания. // прил. медицински... |
| медичка - мн. медички, ж. Жена медик. |
| медия - мн. медии, ж. Масмедия. |
| медник - мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър). |
| медникар - медникарят, медникаря, мн. медникари, м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове. // прил. медникарски, медникарска, медни... |
| медовина - само ед. Приготвено от вода, мед и хмел питие, използвано вместо вино. |
| медовит - медовита, медовито, мн. медовити, прил. От който се получава голямо количество мед. |
| медоносен - медоносна, медоносно, мн. медоносни, прил. Който съдържа сок за производство на мед. Медоносни цветя. |
| медосбор - само ед. Част от годината, през която е активният период за събиране на мед. |
| медресе - мн. медресета, ср. Мюсюлманско духовно училище. |
| медуза - мн. медузи, ж. Безгръбначно морско животно с пихтиесто тяло, подобно на чадър. |
| межда - мн. межди, ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор. |
| междина - мн. междини, ж. Незаето пространство между две неща; пролука, промеждутък. |
| междинен - междинна, междинно, мн. междинни, прил. Който е разположен между две неща. |
| между - предлог. 1. За означаване на положение на предмет или проява на действие в средата на друго нещо, в промеждутъка. Между кухнята и ... |
| между- - Първа съставна част на сложни думи със значенията на предлога между: междуведомствен, междувременен, междуградски, междудържавен, ... |
| междулиние - мн. междулиния, ср. Спец. Място между две линии от петолинието. |
| междуметие - мн. междуметия, ср. Спец. В езикознанието - неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природ... |
| международен - международна, международно, мн. международни, прил. 1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни ... |
| междуособица - мн. междуособици, ж. Несъгласие между обществени групи в дадена държава; вътрешна война. |
| междуредие - мн. междуредия, ср. 1. Бяло поле между два реда в печатно произведение. 2. Празно пространство между два реда растения. |
| междучасие - мн. междучасия, ср. Промеждутък, който разделя два учебни часа. Голямо междучасие. |
| мезе - мн. мезета, ср. Студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене. Не мога да пия без мезе... |
| мезо - Първа съставка в сложни думи, която означава средна стойност или средно положение: мезодерма, мезостих. |
| мезозой - мезозбят, мезозоя, само ед., м. Четвъртата геоложка ера, която обхваща времето между палеозоя и неозоя. // прил. мезозойски, мезоз... |
| мезонет - мн. мезонети, (два) мезонета, м. Голямо по площ жилище, обикновено с оригинална и раздвижена архитектура; просторен апартамент. |
| мезостих - мн. мезостихове, (два) мезостиха, м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертика... |
| мек - мека, меко, мн. меки, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух. 2. Който не дразни, а предизвиква пр... |
| мекере - мн. мекерета, ср. Разг. Подлец, подлизурко. |
| мекица - мн. мекици, ж. Пържено тестено изделие. |