Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Л
лустросам - лустросаш, св. — вж. лустросвам.
лустросвам - лустросваш, несв. и лустросам, св.; какво. 1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки. 2. Прен. Придавам външен блясък. Лустроса...
лутам се - луташ се, несв. 1. Ходя без цел, бродя, блуждая. Лутам се из града. Лутам се из горите. 2. Не мога да намеря път; губя се, бродя, ...
лутаница - само ед. Дълго лутане.
луфт - луфтът, луфта, мн. луфтове, (два) луфта, м. 1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно при...
лъв - лъвът, лъва, мн. лъвове, (два) лъва, м. 1. Едро и силно хищно животно от семейство котки с къса жълтеникава козина и грива при мъж...
лъвица - мн. лъвици, ж. 1. Женски лъв. 2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица.
лъготя - лъготиш, мин. св. лъготих, мин. прич. лъготил, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надя...
лъжа - лъжеш, мин. св. лъгах, мин. прич. лъгал, несв.; кого. 1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт цига...
лъже- - Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др.
лъженаука - само ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука.
лъжепророк - мн. лъжепророци, м. Самозван, набеден пророк.
лъжесвидетел - лъжесвидетелят, лъжесвидетеля, мн. лъжесвидетели, м. Спец. В правото - лице, което дава неверни свидетелски показания. // прил. лъ...
лъжесвидетелствам - лъжесвидетелстваш, несв. Дава неверни свидетелски показания в съд.
лъжесвидетелствувам - лъжесвидетелствуваш, несв. Лъжесвидетелствам.
лъжец - мн. лъжци, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда.
лъжица - мн. лъжици, ж. 1. Прибор за загребва-не и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица. 2. Съдържанието, което мо...
лъжкиня - мн. лъжкини, ж. Жена лъжец.
лъжла - мн. лъжли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла.
лъжлив - лъжлива, лъжливо, мн. лъжливи, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух. 2. Който е мним, фалшив...
лъжльо - мн. лъжльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже.
лъжовен - лъжовна, лъжовно, мн. лъжовни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.). • Лъжовен свят. Суетен, нетраен, измамен.
лък - лъкът, лъка, мн. лъкове, (два) лъка, м. 1. Истор. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели. ...
лъка - мн. лъки, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка.
лъкатуша - лъкатушиш, мин. св. лъкатуших, мин. прич. лъкатушил, несв. 1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. Пътят лъкату...
лъсвам - лъсваш, несв. и лъсна, св. 1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха. 2. Прен. Раз...
лъскав - лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил. 1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под. 2. Прен. Разг. Пренебр. Който има с...
лъскам - лъскаш, несв. 1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. Стъклото лъска на слънцето. 2. Какво. Правя нещо лъскаво; и...
лъсна - лъснеш, мин. св. лъснах, мин. прич. лъснал, св. — вж. лъсвам.
лъст - лъстта, само ед., ж. 1. Ласкателство. 2. Съблазън. // прил. лъстив, лъстива, лъстиво, мн. лъстиви.
лъстя - лъстиш, мин. св. лъстих, мин. прич. лъстил, несв. Блазня, мамя, лаская.
лъх - лъхът, лъха, мн. лъхове, (два) лъха, .и, 1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята. 2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на пар...
лъхам - лъхаш, несв. 1. За вятър - повявам леко, нежно, слабо. От полето лъха ветрец. 2. Имам дъх на нещо, мириша леко на нещо. Лъха на во...
лъхвам - лъхваш, несв. и лъхна, св. 1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада. 2. Прен. За чувство, настроение —...
лъхна - лъхнеш, мин. св. лъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. лъхвам.
лъхтя - лъхтиш, мин. св. лъхтях, мин. прич. лъхтял, несв. I. Лъхам силно, излъчвам се. 2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на де-з...
лъч - лъчът, лъча, мн. лъчи и лъчове, (два) лъча, м. 1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи....
лъча - лъчиш, мин. св. лъчих, мин. прич. лъчил, несв.; какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Л...
лъчев - лъчева, лъчево, мн. лъчеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи. • Лъчева болест. Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъ...
лъчевиден - лъчевидна, лъчевидно, мн. лъчевидни, прил. Който има вид на лъч.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: