Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Л
личност - личността, мн. личности, ж. 1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества. Права на личността. Ставам личност. 2. ...
лиша - лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам.
лишавам - лишаваш, несв. и лиша, св.; кого/ какво. Отнемам нещо от някого. Лишавам го от права. Лишавам от свобода. Лишавам от работа. Лишав...
лишей - лишеят, лишея, мн. лишеи, (два) лишея, м. Тип низши организми, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, които растат по корат...
лишен - лишна, лишно, мн. лишни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен. • За лишен път. Разг. За последен път. За лишен път те м...
лишение - мн. лишения, ср. Обикн. мн. Оскъдица, ограничаване, недостиг. Живея в лишения. Търпя лишения. Подлагам се на лишения.
лоб - лобът, лоба, мн. лобове, (два) лоба, м. Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб.
лобен - лобна, лобно, мн. лобни, прил. • Лобно място. 1. Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Цар...
лоби - мн. лобита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби ...
лобист - мн. лобисти, м. Член на лоби.
лобут - само ед. Диал. Бой като наказание.
лов - ловът, лова, само ед., м. 1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има ло...
ловджийски - ловджийска, ловджийско, мн. ловджийски, прил. Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка...
ловджия - мн. ловджии, м. Ловец.
ловец - мн. ловци, м. Човек, който се занимава с лов.
ловко - нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко.
ловувам - ловуваш, несв. 1. Занимавам се с лов. Ловувам по тези гори от десет години. 2. Ходя на лов. Тази неделя ще ловуваме.
ловък - ловка, ловко, мн. ловки, прил. 1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач. 2. Прен. Който умее да намери изход от ...
ловя - ловиш, мин. св. лових, мин. прич. ловил, несв. 1. Какво/кого. Поемам и задържам, обикн. което се движи, с ръка, уста; хващам. Котк...
логаритмувам - логаритмуваш, несв. Спец. В математиката — намирам логаритъма на дадено число. // същ. логаритмуване, ср.
логаритъм - мн. логаритми, (два) логаритъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, ...
логика - само ед. 1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето. 2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. ...
логичен - логична, логично, мн. логични, прил. 1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. Логичен извод. Логично р...
логически - логическа, логическо, мн. логически, прил. Който се основава на логиката. Логическа задача.
логопед - мн. логопеди, м. Специалист по логопедия.
логопедия - само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване.
лоден - мн. лодени, (два) лодена, м. 1. Горна мъжка дреха от мъхест вълнен плат. 2. Власнат и непромокаем вълнен плат.
лоджия - мн. лоджии, ж. Открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет.
лодка - мн. лодки, ж. 1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна...
лодкар - лодкарят, лодкаря, мн. лодкари, м. Лице, което като занятие кара лодка. // прил. лодкарски, лодкарска, лодкарско, мн. лодкарски.
ложа - мн. ложи, ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти). • Масонска ложа. По...
ложе - само ед. 1. Остар. Легло. 2. Прен. Русло, корито на река. • Брачно ложе. Брачно легло, постеля. • Прокрустово ложе. Мярка, към коя...
лоза - мн. лози, ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи. /...
лозар - лозарят, лозаря, мн. лозари, м. 1. Човек, който отглежда лозе. 2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар. // п...
лозарка - мн. лозарки, ж. Жена лозар.
лозарство - само ед. Клон от земеделието, който се занимава с отглеждане на лозя.
лозе - мн. лозя, ср. 1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози. 2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с...
лозина - мн. лозини, ж. Тънка дълга пръчка на лозов храст. Лозините се връзват към тела няколко пъти в годината.
лозница - мн. лозници, ж. Голяма лоза, вдигната на подпори; асма. Под лозницата.
лозунг - мн. лозунги, (два) лозунга, м. 1. Кратък призив. Издигам лозунг. Изричам лозунг. 2. Плакат с написан върху него призив. Окачвам ло...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: