Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ж
жлъч - жлъчта, само ед., ж. Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка.
жлъчен - жлъчна, жлъчно, мн. жлъчни, прил. 1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък. 2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, ...
жлъчка - мн. жлъчки, ж. 1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка....
жлъчко- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване...
жлъчно- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен.
жмичка - само ед. Детската игра криеница.
жокей - жокеят, жокея, мн. жокеи, м. 1. Професионален ездач, обикн. при конни състезания. 2. Ездач на коне в цирка. // прил. жокейски, жок...
жокейка - мн. жокейки, ж. 1. Жена жокей. 2. Шапка с козирка, която се носи обикн. от жокеите.
жонглирам - жонглираш, несв. и св. с какво. 1. Сръчно и ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно пред публика. 2. Прен. Изкусно б...
жонгльор - мн. жонгльори, м. 1. Цирков артист, който се занимава с жонглиране. 2. Прен. Човек, който изкусно борави с думи, факти и под., за ...
жонгльорка - мн. жонгльорки, ж. Жена жонгльор.
жонгльорствам - жонгльорстваш, несв.: какво. Жонглирам (във 2 знач.).
жоржет - само ед. Тънък, лек плат от вълна, памук или коприна с грапава повърхност. // прил. жоржетен, жоржетена, жоржетено, мн. жоржетени.
жребец - мн. жребци, (два) жребеца, м. 1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода. 2. Буен млад кон за езда. Възседна белия ...
жребий - жребият, жребия, мн. жребии, (два) жребия, м. 1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спо...
жребица - мн. жребици, ж. Млада кобила.
жребна - мн. жребни, прил. Само за кобила — която е бременна.
жребче - мн. жребчета, ср. Малкото на кобила.
жребя се - жребиш се, мин. св. жребих се, мин. прич. жребил се, несв. Само за кобила — раждам конче.
жрец - жрецът, жреца, мн. жреци, м. 1. В езическите религии — свещенослужител. Жрецът изричаше заклинания. 2. Прен. Отдаден на велика иде...
жрица - мн. жрици, ж. Жена жрец.
жужа - жужиш, мин. св. жужах, мин. прич. жужал, несв. 1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча. Пчелите жужаха ...
жужукам - жужукаш, несв. Жужа.
жулвам - жулваш, несв. и жулна, св. 1. Жуля леко, един път. 2. Удрям, шибам. Жулна коня с камшика.
жулна - жулнеш, мин. св. жулнах, мин. прич. жулнал, св. — вж. жулвам.
жуля - жулиш, мин. св. жулих, мин. прич. жулил, несв. 1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня. 2....
жумерка - мн. жумерки, ж. Диал. 1. Обикн. мн. Малки препържени парченца, останали след топене на свинска мас; пръжки. 2. Прен. Ирон. Слаб, с...
жумя - жумиш, мин. св. жумях, мин. прич. жумял, несв. 1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина. 2. Стоя със затворени очи. ...
жупан - мн. жупани, м. Истор. Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало.
жупел - само ед. Остар. Сяра. • Сипя огън и жупел. 1. Излъчвам силна горещина. Слънцето сипе огън и жупел. 2. Остро, яростно критикувам, н...
жур - журът, жура, мн. журове, (два) жура, м. Дневно събиране и увеселение в частен дом. В петък ще има жур у Иванова.
жури - мн. журита, ср. 1. Комисия от специалисти, която оценява участниците и определя първенците в състезания, конкурси и под. 2. Спец. ...
журнал - мн. журнали, (два) журнала, м. 1. Модно списание — за облекло, мебели и под. 2. Книга за вписване на ежедневната входяща и изходящ...
журналист - мн. журналисти, м. Лице, което професионално се занимава с журналистика.
журналистика - само ед. 1. Литературна публицистична дейност във вестник, списание, радио, телевизия и телеграфна агенция. 2. Специалност във вис...
журналистичен - журналистична, журналистично, мн. журналистични, прил. Който се отнася до журналист; журналистически. Журналистичен талант.
журналистически - журналистическа, журналистическо, мн. журналистически, прил. Който се отнася до журналист и журналистика. Журналистическо проучван...
журналистка - мн. журналистки, ж. Жена журналист.
журча - журчиш, мин. св. журчах, мин. прич. журчал, несв. За насекоми — жужа.
жълт - жълта, жълто, мн. жълти, прил. Който има цвят на злато или вътрешност на яйце. Жълти цветя. • Жълт печат. Печат с булевардно, сенз...
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: