Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ж
жигльор - мн. жигльори, (два) жигльора, м. Спец. Отвор, тръбичка, която пропуска точно определено количество гориво в карбуратора.
жиго - само ед. Вид ястие — печен овчи бут.
жиголо - мн. жигола, ср. Любовник, обикн. на по-възрастна от него жена, срещу заплащане или издръжка.
жигосам - жигосаш, св. — вж. жигосвам.
жигосвам - жигосваш, несв. и жигосам, св. 1. Кого. Изгарям с нажежено желязо кожата на човек за наказание или на животно за белязване. 2. Пре...
жид - жидът, жида, мн. жидове, м. 1. Остар. Евреин. 2. Пренебр. Предател.
жизнелюбие - само ед. Любов към живота.
жизнен - жизнена, жизнено, мн. жизнени, прил. 1. Който поддържа живота. Жизнен сок. Жизнени процеси. 2. Който се отнася до живота; житейски...
жизнерадостен - жизнерадостна, жизнерадостно, мн. жизнерадостни, прил. Който се радва на живота; бодър, весел.
жизнеспособен - жизнеспособна, жизнеспособно, мн. жизнеспособни, прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.
жила - мн. жили, ж. 1. Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила. 2. Разг. Сухожилие. Вратни жили. 3. Разг. Разк...
жилав - жилава, жилаво, мн. жилави, прил. 1. Който се огъва или разтегля, без да се къса или чупи. Жилава пръчка. Жилаво стъбло. 2. За мес...
жилвам - жилваш, несв. и жилна, св. Жиля кратко, веднъж или няколко пъти по веднъж. Жилвам с коприва.
жилест - жилеста, жилесто, мн. жилести, прил. 1. Който е с изпъкнали жили (в 1 знач.). Жилести ръце. 2. Който е с много жили (в 3 знач.) ил...
жилетка - мн. жилетки, ж. 1. Къса до кръста мъжка дреха, ушита от плат, обикн. без яка, без ръкави, която се носи под сако. 2. Плетена къса ...
жилище - мн. жилища, ср. 1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище. 2. Място, пригодено за живеене. Правя ...
жилищен - жилищна, жилищно, мн. жилищни, прил. 1. Който е предназначен за жилище. Жилищен блок. 2. Който се отнася до жилище. Жилищно строит...
жилка - мн. жилки, ж. 1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата. 2. Обикн. мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение...
жилкуване - само ед. Спец. Начин на подреждане на жилките на листата.
жилна - жилнеш, мин. св. жилнах, мин. прич. жилнал, св. — вж. жилвам.
жило - мн. жила, ср. 1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жил...
жиля - жилиш, мин. св. жилих, мин. прич. жилил, несв. 1. Бода с жило. 2. За коприва — причинявам парене, сърбене, зачервяване. Копривата ...
жираф - мн. жирафи, (два) жирафа, м. Африканско преживно животно с петниста окраска, с много дълга шия и дълги крака, което бяга много бър...
жирафа - мн. жирафи, ж. Жираф.
житар - житарят, житаря, мн. житари, м. Търговец на зърнени храни. // прил. житарски, житарска. житарско, мн. житарски.
житейски - житейска, житейско, мн. житейски, прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос.
жител - жителят, жителя, мн. жители, м. 1. Лице, което живее постоянно в една страна, в едно населено място, един квартал и под. Колко жит...
жителка - мн. жителки, ж. Жена жител.
жителство - само ед. 1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство. 2. Живеене....
житен - житна, житно, мн. житни, прил. Който е свързан с жито. Житен клас. Житна реколта. • Житни култури. Растения като жито, ръж, ечемик...
житие - мн. жития и житиета, ср. 1. Разказ за живота на светец. Житието на св. Петка. 2. Биография. Разказах му моето житие. • Житие-битие...
житиен - житийна, житийно, мн. житийни, прил. Който е свързан с житие (в 1 знач.). Житийна литература.
житница - мн. житници, ж. 1. Хамбар. 2. Област, в която се произвежда много пшеница.
жито - мн. жита, ср. 1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това ...
жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3....
жлеб - жлебът, жлеба, мн. жлебове, (два) жлеба, м. Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предм...
жлеза - мн. жлези, ж. Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или изхвърля вредни за...
жлезист - жлезиста, жлезисто, мн. жлезисти, прил. 1. За орган — по който има жлези. 2. Който отделя секрет подобно на жлеза. Жлезиста клетка...
жлътвам се - жлътваш се, несв. и жлътна се, св. 1. Ставам жълт и започвам да се жълтея. Дюлите в градината се жлътнаха. 2. Жълтея се. Какво си ...
жлътна се - жлътнеш се, мин. св. жлътнах се, мин. прич. жлътнал се, св. — вж. жлътвам се.
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: