| Буква Д |
|---|
| дентист - мн. дентисти, м. Зъболекар. |
| денувам - денуваш, несв. Прекарвам някъде деня. Ден денувам — пътища потайни. (П. К. Яворов). |
| департамент - мн. департаменти, (два) департамента, м. 1. Административно-териториален окръг във Франция. 2. Название на министерство в някои ст... |
| депилатор - мн. депилатори, (два) депилатора, м. Средство за депилация. |
| депилация - само ед. Отстраняване на окосмяването по тялото. |
| депо - мн. депа, ср. 1. Здание, където престояват и се поддържат някои превозни средства (трамваи, локомотиви, вагони и др.). 2. Спец. В ... |
| депозирам - депозираш, несв. и св.; какво. 1. Оставям, предоставям за съхранение. Депозирам пари. 2. Давам, представям, правя достояние. Депоз... |
| депозит - мн. депозити, (два) депозита, м. 1. Пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва. 2. Сума, която се внася кат... |
| депонирам - депонираш, несв. и св.; какво. Спец. Правя депозит (в 1 знач.). |
| депортирам - депортираш, несв. и св.; кого. Принудително изселвам, изгонвам, премествам. |
| депресивен - депресивна, депресивно, мн. депресивни, прил. Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние. |
| депресия - мн. депресии, ж. 1. Спец. В медицината — болестно състояние на душевна потиснатост; угнетено психическо състояние. 2. Спец. В геол... |
| депутат - мн. депутати, м. 1. Лице, избрано да представя част от населението в някакъв висш орган. 2. Член на народно събрание. // прил. деп... |
| дера - дереш, мин. св. драх, мин. прич. драл, несв. 1. Какво. Късам с рязко движение, разделям на части. Дера тапетите от стената. 2. Как... |
| дерайлирам - дерайлираш, несв. и св. 1. За превозно средство, което се движи по релси — излизам от релсите по време на движение. 2. Прен. Изпад... |
| дерби - само ед. Най-важна или най-интересна спортна среща. Футболно дерби. • Дерби-мач. Най-важен или най-интересен мач. |
| дервент - мн. дервенти, (два) дервента, м. Остар. Пролом в планината, проход. // прил. дервентски, дервентска, дервентско, мн. дервентски. |
| дервиш - мн. дервиши, м. Мюсюлмански монах. // прил. дервишки. дервишка. дервишко, мн. дервишки. |
| дере - мн. дерета, ср. Дълбок дол със стръмни брегове. • От девет дерета вода нося/довеждам/докарвам. Привеждам най-различни доводи, за д... |
| деребей - деребеят, деребея, мн. деребей, м. 1. Истор. Непокорен на султана турски управник. 2. Прен. Разг. Своеволен управник; потисник, ти... |
| деребействам - деребействаш, несв. Постъпвам като деребей (във 2 знач.). |
| деребействувам - деребействуваш, несв. Деребействам. |
| дередже - мн. дереджета, ср. Разг. Положение, състояние. Как стигна до това дередже? |
| дерзая - дерзаеш, мий. св. дерзах, мин. прич. дерзал, несв. Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново. |
| дериват - мн. деривати, (два) деривата, м. Спец. 1. В езикознанието — производна дума. 2. В химията — съединение, получено при преработка на... |
| дерматология - само ед. Дял от медицината, който изучава кожата и свързаните с нея заболявания. |
| дерт - дертът, дерта, мн. дертове, (два) дерта, м. Разг. Грижа, болка, мъка, проблем. Стари дертове. |
| десант - мн. десанти, (два) десанта, м. 1. Стоварване на войски върху чужда територия. Военен десант. 2. Войските, които са стоварени на вр... |
| десантчик - мн. десантчици, м. Войник, който участва в десант. |
| десен - мн. десени, (два) десена, м. 1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен. 2. Разг. Цвят, нюанс... |
| десерт - мн. десерти, (два) десерта, м. Ядене, което се поднася след обяда или вечерята и обикновено е сладко — плодове, сладкиши и др. За ... |
| десетилетие - мн. десетилетия, ср. Промеждутък от време, който обхваща десет години. През последното десетилетие настъпиха много промени. |
| десетима - числ. Разг. Десет лица, от които поне едно от мъжки пол. |
| десетина - числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета. |
| десетица - мн. десетици, ж. 1. Съвкупност от десет единици; числото десет. 2. Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число. /... |
| десетка - мн. десетки, ж. 1. Цифрата на числото десет. 2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в... |
| десетник - мн. десетници, м. Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. |
| десетобой - десетобоят, десетобоя, мн. десетобои, (два) десетобоя, м. Спец. В спорта - състезание по десет лекоатлетически дисциплини. |
| десеторен - десеторна, десеторно, мн. десеторни, прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер. |
| десетък - мн. десетъци, (два) десетъка, м. Истор. Десятък. |