| Буква Д |
|---|
| дълъг - дълга, дълго, мн. дълги, прил. 1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак. 2. Който има определена дължина.... |
| дъмпинг - само ед. Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг. // ... |
| дънер - мн. дънери, (два) дънера, м. 1. Част от дърво между корените и короната; ствол. 2. Пън. Седнах на дънера. |
| дънест - дънеста, дънесто, мн. дънести, прил. За облекло, шапка — който е с голямо, провисна-ло дъно. Дънести панталони. |
| дънки - само мн. Вид панталони от здрав и обикн. твърд памучен плат. |
| дъно - мн. дъна, ср. 1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море. 2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъ... |
| дъня - дъниш. мин. св. дъних, мин. прич. дънил, несв. 1. Диал. Кого. Бия, удрям. 2. Жарг. Какво. Пускам да свири силно. Дъня радиото. Дън... |
| дървар - дърварят, дърваря, мн. дървари, м. Горски работник, който събира дърва - сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дър... |
| дърварство - само ед. Занятие на дървар. |
| дървен - дървена, дървено, мн. дървени, прил. 1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал. 2. Прен. Който е слабо-по... |
| дървеница - мн. дървеници, ж. Смучещо кръв насекомо с лещовидна форма, което живее в дървени мебели или стени. |
| дървения - само ед. Дървените части на жилище или на мебел. |
| дървесен - дървесна, дървесно, мн. дървесни, прил. 1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони. 2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен... |
| дървесина - само ед. Вещество, от което се състоят дървесните тъкани. // прил. дървесинен, дървесинна, дървесинно, мн. дървесинни. |
| дърво - мн. дървета или дърва, ср. 1. С мн. дървета. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, кои... |
| дърводелец - мн. дърводелци, м. Лице, което прави, произвежда различни предмети от дърво. // прил. дърводелски, дърводелска, дърводелско, мн. д... |
| дърводелство - само ед. Занятие на дърводелец. |
| дърворезба - мн. дърворезби, ж. Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба. |
| дърдорко - мн. дърдорковци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дърдори. |
| дърдоря - дърдориш, мин. св. дърдорих, мин. прич. дърдорил, несв. Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърбор... |
| държа - държиш, мин. св. държах, мин. прич. държал, несв. 1. Какво/кого. След като взема/ хвана в/с ръце, не изпускам. Държа чанта. Държа ... |
| държава - мн. държави, ж. Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна,... |
| държавник - мн. държавници, м. Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. Велик държавник. // прил. държавнически, държавнич... |
| държание - само ед. Характер на постъпките, на действията, отношение към другите; поведение. |
| държанка - мн. държанки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа. |
| държелив - държелива, държеливо, мн. държеливи, прил. Разг. Който издържа много; издръжлив. Той е държелив на пиене. Държелив старец. // същ.... |
| дързост - дързостта, мн. дързости, ж. 1. Само ед. Качество на дързък. 2. Обикн. мн. Дръзка проява. |
| дързък - дръзка, дръзко, мн. дръзки, прил. 1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смел... |
| дърля се - дърлиш се, мин. св. дърлих, мин. прич. дърлил се, несв.; с кого. Разг. Карам се, заяждам се, споря. |
| дърпам - дърпаш, несв. 1. Какво/кого. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му. 2. Разг. Пуша, пое... |
| дърт - дърта, дърто, мн. дърти, прил. Разг. 1. Стар, възрастен. 2. Пренебр. Който се е усъвършенствал дълго време; опитен. Дърта лъжкиня. |
| дъртак - мн. дъртаци, м. Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж. // прил. дъртешки, дъртешка, дъртешко, мн. дъртешки. |
| дъска - мн. дъски, ж. 1. Плоска изрезка по дължината на дърво. Дъска на под. 2. Разг. Само мп. Самият под. 3. Разг. В училище — дървено та... |
| дъскорезница - мн. дъскорезници, ж. Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски. |
| дъх - дъхът, дъха, само ед., ли 1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх. 2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки. |
| дъхав - дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки. // същ. дъхавост, дъх... |
| дъхам - дъхаш, несв. 1. Издишвам по посока на някого. Често ми дъха, за да видя дали мирише на алкохол. 2. Мириша. Дъхам на роза. Дъхам на... |
| дъхвам - дъхваш, несв. и дъхна, св. Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш. |
| дъхна - дъхнеш, мин. св. дъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. дъхвам. |
| дъщеря - мн. дъщери, ж. 1. Дете момиче по отношение на родителите си. 2. Прен. Жена по отношение на родина, народ. |