Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Д
дубликат - мн. дубликати, (два) дубликата, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубл...
дублирам - дублираш, несв. и св. 1. Спец. Подготвям роля в театрална постановка като резерв за заместване на основния изпълнител при нужда. 2...
дубльор - мн. дубльори, м. 1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка. 2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език...
дубъл - мн. дубли, (два) дубъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър.
дувар - мн. дувари, (два) дувара, м. Стена, зидана ограда, зид. Трябва да прескочите дувара.
дудук - мн. дудуци, (два) дудука, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара.
дуел - мн. дуели, (два) дуела, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел.
дуелирам се - дуелираш се, несв. и св. Участвам в дуел.
дует - мн. дуети, (два) дуета, м. 1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует "Ритон". 2. Музикална творба, ...
дузина - мн. дузини, ж. 1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки. 2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла...
дузпа - мн. дузпи, ж. Спец. Във футбола - единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу врат...
дук - дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, ко...
дукеса - мн. дукеси, ж. Жена или дъщеря на дук.
дуло - мн. дула, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета.
дум-дум - междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др.
дума - мн. думи, ж. 1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва е...
думам - думаш, несв. Разг. Казвам, говоря, приказвам.
думан - само ед. Диал. 1. Мъгла. 2. Дим, пушек, прах.
думвам - думваш, несв. и думна, св. Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела.
думкам - думкаш, несв. Разг. 1. По какво, с какво, какво. Произвеждам тъп звук, като удрям по някакъв предмет. Думкам по вратата. Думкам (п...
думна - думнеш, мин. св. думнах, мин. прич. думнал, св. — вж. думвам.
дунапрен - само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен. // прил. дунапренов, дунапр...
дунда - мн. дунди, ж. Разг. Пренебр. Дундеста жена.
дундест - дундеста, дундесто, мн. дундести, прил. Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена.
дундьо - мн. дундьовци, м. Разг. Пренебр. Дундест мъж или дундесто момче.
дуо - само ед. Дует.
дупка - мн. дупки, ж. 1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише. 2. Издълбана вдлъбнатина с ов...
дуплекс - само ед. 1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки. 2. За телефон — една линия с два телефонни поста...
дупча - дупчиш, мин. св. дупчих, мин. прич. дупчил, несв.; какво/кого. 1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената...
дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста...
дур - междум. Остар. Стой! Спри!
дуралуминий - дуралуминият, дуралуминия, само ед., м. Спец. Твърда и лека сплав на алуминий с мед и други метали, използвана в самолето-строенет...
дух - духът, духа, мн. духове и духове, (два) духа, м. 1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности. 2. Вътрешна, нравствена, в...
духало - мн. духала, ср. 1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях). 2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмен...
духам - духаш, несв. 1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило. 2. Безл. Става течение, чувства се вятър. ...
духвам - духваш, несв. и духна, св. 1. Духам изведнъж, еднократно или поединично, на тласъци. Духна вятър. Духнах дим към компанията. 2. Ка...
духна - духнеш, мин. св. духнах, мин. прич. духнал, св. — вж. духвам.
духов - духова, духово, мн. духови, прил. • Духов музикален инструмент. Който издава звук след духане в него с уста. • Духова музика. Музи...
духовен - духовна, духовно, мн. духовни, прил. 1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен ...
духовенство - мн. духовенства, ср. Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: