| Буква Д |
|---|
| даул - мн. даули, (два) даула, м. Диал. Тъпан. |
| дафина - само ед. Разг. Лаврово дърво. // прил. дафинов, дафинова, дафиново, мн. дафинови. • Дафинов лист. Лист от лаврово дърво, който се ... |
| дача - мн. дачи, ж. Вила. // прил. дачен, дачна, дачно, мн. дачни. |
| даяк - само ед. Разг. Бой. Ще ядеш даяк. |
| дваж - нареч. Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка. • Дваж-триж/веднъж-дваж. Няколко пъти. |
| дважди - нареч. Остар. Дваж. |
| двама - числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-... |
| двамина - числ. Разг. Двама. |
| дванадесетопръстник - мн. дванадесетопръстници, (два) дванадесетопръстника, м. Дванайсетопръстник. |
| дванайсетопръстник - мн. дванайсетопръстници, (два) дванайсетопръстника, м. Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането. |
| двери - само мн. Остар. Врата, порта. • Царски двери. Средни врати в олтар на църква. |
| двигател - двигателят, двигателя, мн. двигатели, (два) двигателя, м. 1. Машина, която превръща някакъв вид енергия в механическа работа, прив... |
| двигателен - двигателна, двигателно, мн. двигателни, прил. 1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви. 2. Който спомага за развитието ... |
| движа - движиш, мин. св. движих, мин. прич. движил, несв.; какво. 1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата. 2. Мъ... |
| движение - мн. движения, ср. 1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. 2. Всяк... |
| движим - движима, движимо, мн. движими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество. // същ. движимост, движимостта, ... |
| двоен - двойна, двойно, мн. двойни, прил. 1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист. 2. Който ... |
| двоеточие - мн. двоеточия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, б... |
| двоица - числ. Остар. Двама. |
| двоичен - двоична, двоично, мн. двоични, прил. • Двоична бройна система. Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, ... |
| двойка - мн. двойки, ж. 1. Цифрата на числото две. 2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания. 3... |
| двойкаджия - мн. двойкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик. |
| двойник - мн. двойници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен дв... |
| двойствен - двойствена, двойствено, мн. двойствени, прил. 1. Който се проявява в две страни, противоречив. Двойствено решение. Двойствено отно... |
| двор - дворът, двора, мн. дворове или двори и дворища, (два) двора, м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Сто... |
| дворец - мн. дворци, (два) двореца, м. 1. Голямо и красиво здание, в което живее монархът с приближените си. 2. Двор. 3. Голяма и красива с... |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| дворянство - само ед. Истор. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление. |
| двоумение - мн. двоумения, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва. |
| двоумя се - двоумиш се, мин. св. двоумих се, мин. прич. двоумил се. несв. Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се ... |
| двояк - двояка, двояко, мн. двояки, прил. 1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение. 2. Който има противоречив х... |
| дву- - Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен... |
| двубой - двубоят, двубоя, мн. двубои, (два) двубоя, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой. • Словесен двубой. О... |
| двуколка - мн. двуколки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила. |
| двукратен - двукратна, двукратно, мн. двукратни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване. |
| двукрил - двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил. 1. Който е с две крила. Двукрил гардероб. 2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има д... |
| двукрилен - двукрилна, двукрилно, мн. двукрилни, прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец. |
| двуличен - двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка. |
| двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. |
| двуличник - мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер. |