| Буква Д |
|---|
| драгоман - мн. драгомани, м. 1. Истор. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя. 2. Остар. Преводач къ... |
| драгоманин - мн. драгомани, м. Драгоман. |
| драгост - драгостта, мн. драгости, ж. Остар. 1. Само ед. Удоволствие, удовлетвореност, радост. 2. Предмети, подаръци, хора, които предизвикв... |
| драгоценен - драгоценна, драгоценно, мн. драгоценни, прил. Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни ка... |
| драгоценност - драгоценността, мн. драгоценности, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на драгоценен. 2. Обикн. мн. Скъпи вещи, накити; скъпоценност. |
| драгун - мн. драгуни, м. Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото). |
| драже - мн. дражета, ср. 1. Само ед. Дребни бонбони с овална форма, обикн. произведени чрез покриване на ядки, карамел и др. със захар, шо... |
| дразнение - мн. дразнения, ср. Въздействие върху живия организъм, което се изразява във възбуждането му, както и самото възбуждане. Неприятни ... |
| дразним - дразнима, дразнимо, мн. дразними, прил. Който може да реагира на дразнения. // същ. дразнимост, дразнимостта, ж. |
| дразнител - дразнителят, дразнителя, мн. дразнители, (два) дразнителя, м. Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител. |
| дразня - дразниш, мин. св. дразних, мин. прич. дразнил, несв. 1. Кого/какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлен... |
| драйфам - драйфаш, несв. Жарг. Повръщам. |
| драка - мн. драки, ж. 1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките. 2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите... |
| дракон - мн. дракони, (два) дракона, м. 1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с... |
| драконов - драконова, драконово, мн. драконови, прил. 1. Който се отнася до дракон; драконски. 2. Драконовски. |
| драконовски - драконовска, драконовско, мн. драконовски, прил. Който е много строг; жесток, деспотичен, безпощаден. Драконовски мерки. Драконовс... |
| драма - мн. драми. ж. 1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма з... |
| драматизация - мн. драматизации, ж. Спец. 1. Само ед: Драматизиране. 2. Произведение, резултат от драматизиране (в 1 знач.). Романът има няколко ... |
| драматизирам - драматизираш, несв. и св.; какво. 1. Спец. Приспособявам, пригаждам епическо произведение за изпълнение на сцена. 2. Прен. Усилвам... |
| драматизъм - само ед. 1. Спец. Напрегнатост на действието, която се свързва с острия драматичен конфликт. 2. Прен. Напрегнатост до краен предел... |
| драматичен - драматична, драматично, мн. драматични, прил. 1. Който се отнася към драма (в 1 и 2 знач.). Драматичен театър. Драматична актриса.... |
| драматически - драматическа, драматическо, мн. драматически, прил. Драматичен (в 1 знач.). |
| драматург - мн, драматурзи, м. 1. Писател, който основно пише драматически произведения. 2. Служебно лице в театъра, което подбира репертоара ... |
| драматургия - само ед. 1. Умение, начин на създаване на драматически произведения. 2. Всички драматически произведения (в една литература, в тво... |
| дранголник - мн. дранголници, (два) дранголника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника. |
| драпам - драпаш, несв. Разг. 1. Остар. Кого/какво. Драскам, чеша. 2. Прен. Пренебр. Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да пос... |
| драперия - мн. драперии, ж. Набран тежък плат за завеса или покривало. |
| драпирам - драпираш, несв. и св.; какво. Набирам плат за украса на дреха, стая, зала и др. |
| драсвам - драсваш, несв. и драсна, св. 1. Драскам от време на време или поединично. Драснах с молив. Драснах няколко реда. 2. Разг. Измъквам... |
| драскам - драскаш, несв. 1. Какво, по какво. Движа остър предмет по повърхност, като оставям следи върху нея (черти, резки) и заедно с това ... |
| драсканица - мн. драсканици, м. 1. Обикн. мн. Изписани, нарисувани неумело, небрежно знаци, рисунки. 2. Пренебр. Незначителна, несъвършена в съ... |
| драскач - мн. драскачи, м. Пренебр. Автор на безсъдържателни текстове, на текстове без художествена стойност. Драскачи много, писатели малко... |
| драскотина - мн. драскотини, м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката. |
| драскотя - драскотиш, мин. св. драскотих, мин. прич. драскотил, несв. Разг. Пренебр. Драскам (в 1 и 2 знач.). |
| драскулка - мн. драскулки, ж. Драсканица (в 1 знач.). |
| драсна - драснеш, мин. св. драснах, мин. прич. драснал, св. — вж. драсвам. |
| драстичен - драстична, драстично, мн. драстични, прил. 1. Груб, невъздържан, необуздан. Драстични мерки. Драстичен език. 2. Който прави неприя... |
| дращя - дращеш и дращиш, мин. св. драсках, дращих, мин. прич. драскал, дращил, несв. 1. Драскам. 2. Разг. За звук — дразня слуха със своят... |
| дреб - дребта, само ед., ж. Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др |
| дребен - дребна, дребно, мн. дребни, прил. 1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек. 2. Разг. Който е малък по възраст. Дреб... |