| Буква Д |
|---|
| допирен - допирна, допирно, мн. допирни, прил. В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка. • Допирни точки. Еднакви черти,... |
| дописка - мн. дописки, ж. Кратък журналистически материал, в който се съобщава за актуално местно събитие. |
| дописник - мн. дописници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент. |
| допитам се - допиташ се, св. — вж. допитвам се. |
| допитвам се - допитваш се, несв. и допитам се, св.; до кого/до какво. Търся съвета, мнението на някого. Допитвам се до народа. Допитвам се до съ... |
| доплавам - доплаваш, св. Доплувам. |
| доплаква ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доплаче ми се, св.; безл. Внезапно ме обзема желание да плача. |
| доплаче ми се - мин. св. доплака ми се, мин. прич. доплакало ми се, св. - вж. доплаква ми се. |
| доплувам - доплуваш, св. Достигам до крайна цел, плувайки. |
| допотопен - допотопна, допотопно, мн. допотопни, прил. 1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго. 2. Прен. М... |
| допра - допреш, мин. св. допрях, мин. прич. допрял, св. — вж. допирам. |
| допреди - нареч. До определен момент преди момента, в който се говори или за който се говори. |
| допринасям - допринасяш, несв. и допринеса, св.; за какво. Работя в полза на нещо, подпомагам нещо, съдействам за реализирането му. Думите му д... |
| допринеса - допринесеш, мин. св. допринесох, мин. прич. допринесъл, св. — вж. допринасям. |
| допускам - допускаш, несв. и допусна, св. 1. Кого какво. Разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо. Допускам ... |
| допусна - допуснеш, мин. св. допуснах, мин. прич. допуснал, св. — вж. допускам. |
| допустим - допустима, допустимо, мн. допустими, прил. 1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите. 2.... |
| допущам - допущаш, несв. Допускам. |
| допълвам - допълваш, несв. и допълня, св. 1. Какво. Слагам, прибавям още нещо към друго, за да стане пълно, цялостно, завършено. Допълних чин... |
| допълзя - допълзиш, мин. св. допълзях, мин. прич. допълзял, св. — вж. допълзявам. |
| допълзявам - допълзяваш, несв. и допълзя, св. Стигам до определена крайна цел, пълзейки. Допълзяха до окопите и се търкулнаха в тях. |
| допълнение - мн. допълнения, ср. 1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на на... |
| допълнителен - допълнителна, допълнително, мн. допълнителни, прил. 1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна... |
| допълня - допълниш, мин. св. допълних, мин. прич. допълнил, св. — вж. допълвам. |
| дорасна - дораснеш, мин. св. дораснах, мин. прич. дораснал, св. — вж. дораствам. |
| дораста - дорастеш, мин. св. дорастох, мин. прич. дорасъл, св. Дорасна. |
| дораствам - дорастваш, несв. и дорасна, св. 1. Раста, колкото трябва, до определена възраст, големина или до определен социален статус. Дорасл... |
| дорест - дореста, доресто, мн. дорести, прил. За кон — който е с червено-кафяв косъм. Дореста кобила. |
| дори - част. 1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка о... |
| досада - само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада. // прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадн... |
| досадя - досадиш, мин. св. досадих, мин. прич. досадил, св. — вж. досаждам. |
| досаждам - досаждаш, несв. и досадя, св.; на кого. Предизвиквам досада; отегчавам, дотягам. Детето досаждаше на баща си с тези въпроси. |
| досвидее ми - мин. св. досвидя ми, мин. прич. досвидяло ми, се. — вж. досвидява ми. |
| досвидее ми се - мин.св. досвидя ми се, мин. прич. досвидяло ми се, св. — вж. досвидява ми се. |
| досвидява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и досвидее ми, св. Разг. 1. Безл. Става ми мило, свидно за някого или за нещо; домилява ми. 2. ... |
| досег - само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура. |
| досега - нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост. |
| досегашен - досегашна, досегашно, мн. досегашни, прил. 1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говор... |
| досегна - досегнеш, мин. св. досегнах, мин. прич. досегнал, св. — вж. досягам. |
| досежно - нареч. Остар. Относно. |