| Буква В |
|---|
| владетелка - мн. владетелки, ж.Жена владетел. |
| владея - владееш, мин. св. владях, мин. прич. владял, несв.1. Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора.2. Имам под своя власт; ... |
| владика - мн. владики, м.Висше православно духовно лице; архиерей, епископ. |
| влажен - влажна, влажно, мн. влажни, прил.1. Който е пропит с влага. Влажен въздух. Влажна стая.2. Който е покрит с пот, сълзи. Влажно чело... |
| влажнея - влажнееш, мин. св. влажнях, мин. прич. влажнял, несв.1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко.2. Став... |
| влак - влакът, влака, мн. влакове, (два) влака, м.Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен ... |
| влакнест - влакнеста, влакнесто, мн. влакнести, прил.Който е съставен от влакна; покрит с влакна. |
| влакно - мн. влакна, ср.1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени вл... |
| власат - власата, власато, мн. власати.1. Разг. Космат.2. Който е с дълги влакнa. |
| власеница - мн. власеници, ж.Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо. |
| власинка - мн. власинки, ж.Косъмче; космовиден израстък. |
| власт - властта, мн. власти, ж.1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля.2. Държавно управление и нег... |
| властвам - властваш, несв.1. Упражнявам политическа власт. Властваха толкова години и пак не се отказват.2. Разпореждам се подчинявам на своя... |
| властвувам - властвуваш, несв.Властвам. |
| властелин - мн. властелини, м.Остар. Владетел, господар. |
| властен - властна, властно, мн. властни, прил.1. Който обича да се разпорежда. Властна жена.2. Който съдържа или изразява желание да подчиня... |
| властник - мн. властници, м.Пренебр. Лице, което има политическа или държавна власт. |
| влача - влачиш, мин. св. влачих, мин. прич. влачил, несв.1. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.2. Какво/кого. Нос... |
| влачешката - нареч.Влачешком. |
| влачешком - нареч.Като се влача (в 1 знач.). |
| вледеня - вледениш, мин. св. вледених, вледенил, св.— вж. вледенявам. |
| вледенявам - вледеняваш, несв. и вледеня.1. Правя да стане леден.2. Правя да стане леденостуден, да замръзне.3. Прен. Правя да се скове, да изт... |
| влека - влечеш, мин. св. влякох, мин. прич. влякъл.1. Какво/кого. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.).2.Увличам, привличам. Влече ме математиката.... |
| влекач - мн. влекачи, (два) влекача, м.Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар. |
| влетя - влетиш, мин. св. влетях, мин. прич. влетял.— вж. влитам. |
| влетявам - влетяваш, несв.Влитам. |
| влечение - само ед.1. Стремеж, наклонност. Имам влечение.2. Стремеж за интимна близост. |
| влечуго - влечуги, ср.1. Гръбначно животно, кето влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.2. Прен. Пренебр... |
| влея - влееш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св.- вж. вливам. |
| вливам - вливаш, несв. и влея, се.; какво.1. Добавям вкарвам течност. Вливам кръв.2. Прен. Добавям, внасям допълнително. Вливам бодрост. Вл... |
| влизам - влизаш, несв. и вляза, св.1. Прониквам вътре в нещо. Влизам в стаята.2. Вмествам се побирам се в нещо. Тая папка не може да резе в... |
| влитам - влиташ, несв. и влетя, св.1. Летейки, провиквам някъде.2. Прен. Влизам стремително; нахълтвам. Той направо влетя в стаята. |
| влияние - мн. влияния, ср.1. Въздействие. Оказвам влияние. Изпитвам влияние. Под влиянието на приятелите си.2. Само ед. Авторитет, власт, пр... |
| влиятелен - влиятелна, влиятелно, мн. влиятелни, прил.Който има влияние (във 2 знач.). Той е влиятелна личност.// същ. влиятелност, влиятелнос... |
| влияя - влияеш, мин. св. влиях, мин. прич. влиял, несв.Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо.— влияя ... |
| влог - влогът, влога, мн. влогове, (два) влога, м.1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите.2. Прен. П... |
| вложа - вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вложил, св.— вж. влагам. |
| вложение - мн. вложения, ср.Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение. |
| вложител - вложителят, вложителя, мн. вложители, м.Този, който прави или има влог (в 1 знач.). |
| влоша - влошиш, мин. св. влоших, мин. прич. влошил, св.— вж. влошавам. |