Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Б
белило - мн. белила.1. Бяла минерална боя.2. Остар. Помада за придаване на бял цвят на лицето, за избелване на кожата или за гримиране.
белина - само ед.Разтвор на хлорно съединение за избелване на памучни тъкани.
белканто - Спец. В музиката - италиански певчески стил,който се отличава с лекота на звученето, с мелодичност и изящество.
белки - част. Остар.1. Може би, вероятно.2. Дано.3. Нима, мигар.
белким - част. Остар.Белки.
белобрад - белобрада, белобрадо, мн. белобради.Който е с побеляла брада.
белова - мн. белови.Последен вариант на ръкопис.
беловлас - беловласа, беловласо, мн. беловласи, прил.Белокос.
белодробен - белодробна, белодробно, мн. белодробни.Който се отнася до белите дробове.
белокос - белокоса, белокосо, мн. белокоси.Който е с побеляла коса.
белолик - белолика, белолико, мн. белолики.Който има бяло лице.
белоног - белонога, белоного, мн. белоноги.Който има бели крака.
белосам - белосаш.- вж. белосвам.
белосвам - белосваш, белосам.Боядисвам с разтворена в вода бяла вар.
белот - Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи.
белота - само ед.Свойство на бял.
белтък - мн. белтъци, (два) белтъка.1. Прозрачно пихтиесто вещество около жълтъка в яйцето, което става бяло при варене.2. Спец. Белтъчина....
белтъчина - само ед. и белтъчини само мн.Спец. Сложно органично вещество, основна съставна част на животинските и растителните организми; белт...
белфльор - (фр. belle-fleur)Бот. Сорт ябълка с трайни жълтозелени плодове.
бельо - само ед.1. Долно облекло.2. Чаршафи за легла и калъфи за възглавници.
беля - белиш, белих, белил.Остар. Правя да стане бял; избелвам.
белянка - мн. белянки.Остар. Място край река , където жените перат и белят платно.
бемол - мн. бемоли, (два) бемола.Спец. В музиката - нотен знак, с който се означава, че звукът се понижава с половин тон.
бенгалски - (от инд. собств. Bengali)Който се отнася до Бенгалия - област в Източна Индия.бенгалски огън- химическа избухлива смес, горяща с я...
беневреци - само мн.Тесни шопски панталони от бял шаяк.
бенедиктин - (фр. benedictine по собств.)Вид ликьор, който се приготвя, като в коняк се накисват различни билки, първоначално специалитет на бе...
бенедиктинец - (фр. benedictin по собств. лат. St. Benedictus - римски папа от VII в.)Църк. Монах от Бенедиктинския орден (основан в IX в. и дал ...
бенефис - мн. бенефиси, (два) бенефиса.1. Театрално представление,приходът от което е в полза на чествания артист.2. Честване на артист с та...
бенефициент - (фр. beneficient 'облагодетелстван')Фин. Трета страна, в полза на която се сключва договор.
бензалдехид - (фр. benzaldehyde, нем. Benzaldehyd, съкр. от Benzo (esaure) + алдехид)Хим. Масловидна безцветна течност, извличана от костилките ...
бензин - само ед.Безцветна леснозапалима течност, която се добива от нефт и се използва като моторно гориво.// прил. бензинов, бензинова, б...
бензинопровод - мн. бензинопроводи, (два) бензинопровода.Тръби за прокарване на бензин от едно място на друго.
бензиностанция - мн. бензиностанции.Станция за продаване на бензин и други материали и принадлежности за моторни превозни средства.
бензинохранилище - мн. бензинохранилища.Съоръжение за съхраняване на бензин.
бензол - Спец. В химията - безцветна леснозапалима течност, която се получава след обработка на нефт или каменни въглища с широко приложени...
бенка - мн.бенки.Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек.
бент - бентът, бента, мн. бентове, (два) бента.1. Изкуствена преграда на река.2. Водния басейн зад такава преграда.
бера - береш, брах, брал.1. Късам плодове, цветя и под. и ги поставям на едно място.2. Разг. В съчетание със съществителни - натрупвам в ...
берач - мн. берачи.Човек който бере (в 1 знач.)
берачка - мн. берачки.Жена берач.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: