Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква А
антропо- - (гр. anthropo-)Първа съставна част на сложни думи със значение 'отнасящ се до човека, човеко-', напр. антропология.
антропоген - (по антропо- + гр. genos 'род')Геол. Съвременният, Четвъртичен, период от геологическата история на Земята.
антропогенеза - (нлат. anthropogenesis по антропо- + генеза) Антроп.1. Процесът на възникване и развитие на човека.2. Дял от антропологията, който...
антропогеография - (по антропо- + география)Геогр. Течение в икономическата география за решаващото значение на географската среда за развитие на чов...
антропография - (по антропо- + -графия)Антроп.1. Дял от антропологията, който описва разновидностите на човечеството и географското им разпределен...
антропоиди - (по антропо- + -оид)Зоол. Човекоподобни маймуни - шимпанзе, горила, орангутан, гибон.
антрополог - мн. антрополози.Специалист по антропология.
антропология - само ед. Наука за биологичната природа на човека.//прил. антопологичен, антопологична, антопологично, мн. антопологичи.
антропометрия - (по антропо- + -метрия)Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло за научни и практически цели.// Пр...
антропоморфен - (фр. anthropomorphe от гр. anthropomorphos по антропо- + morphe 'вид, образ')Книж. Човекоподобен, човекообразен.
антропоморфизъм - само ед.1. Една от формите на анимизма - приписване на човешки качества върху природни явления и животни.2. Представяне на божеств...
антропонимия - (по антропо- + гр. onymos 'име') Език.1. Наука за собствените лични и фамилни имена.2. Сбор от личните и фамилни имена н...
антропосоматология - (по антропо- + гр. soma 'тяло' + -логия)Наука за човешкото тяло.
антропософия - (нем. Anthroposophie по антропо- + гр. sophia 'мъдрост')Филос. Религиозно мистично учение, разновидност на теософията, с...
антропотеизъм - (но антропо- + гр. theos 'бог') Рел.1. Обоготворяване на човека.2. Представяне на бога в човешки образ.
антропофагия - (по антропо- + -фагия)Човекоядство, канибализъм.
антропофобия - (по антропо- + -фобия)Мед. Болезнено чувство на страх от хората.
антропоцентризъм - (по антропо- + центризъм)Филос. Схващане, според което човекът е център на вселената и цел на миросътворението.// Прил. антропоцен...
антураж - само ед.Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.
антуриум - (нлат. anthurium)Бот. Декоративно стайно растение с едри ярки цветове, подобни на кала.
анулирам - анулираш.Обявявам за недействителен; отменям. Анулирам договор.
анус - мн. ануси, (два) ануса.Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове.
анфас - нареч.С лице към наблюдателя.
анфилада - (фр. enfilade)1. Арх. Редица от стаи, арки и др., разположени в права линия, така че да се преминава от една в друга.2. Воен. Стре...
анхидрид - (нем. Anhydrid по гр. anhydros 'лишен от вода' + -ид)Хим. Съединение на някой елемент с кислород, получено чрез отнемане...
анцуг - мн. анцузи, (два) анцуга.Спортна дреха от трико или подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище.
аншлус - само ед.Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.
аншоа - само ед.Дребна морска риба деликатес.
анюитет - (нем. Annuitat, фр. аnnuite по лат. annus 'година') Фин.1. Редовни годишни плащания за лихви и погашение на заем.2. Държ...
аорист - мн. аористи, (два) аориста.В езикознанието - минало свършено време.
аорта - мн. аорти.Главна артерия в организма на гръбначните животни и човека, която излиза от лявата камера на сърцето и снабдява с кръв т...
апандисит - само ед.Възпаление на апендикса.
апарат - мн. апарати, (два) апарата.1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат.2. Съвкупност от органи в организъм с обща фун...
апаратура - мн. апаратури.Съвкупност от апарати.
апаратчик - мн. апаратчици.1. Работник, обслужващ апарати, уреди, машини.2. Лице от постоянния състав на управленска структура.
апартамент - мн. апартаменти, (два) апартамента.Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещания.
апартейд - Политика за разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република.
апасионато - (ит. appassionato 'страстно')Муз. Страстно, въодушевено.
апатит - Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове.
апатичен - апатична, апатично, мн. апатични.Който е обхванат от апатия; безразличен, равнодушен.// същ. апатичност, апатичността.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: